Филология

Нейните клонове могат да имат за предмет на изучаване областта на конкретен език – например българска филология и немска филология, близки езици - славянска филилогия и романска филология, или групи езици - класическа филология (старогръцки и латински), ориенталистика и др.

Филология се използва в смисъл на изследване на текстове, главно стари, на историческа лингвистика (диахронна) или като изследване на езици и на текстове, създадени на тях, включвайки области като езикознание, литературознание, както и фолклористика, етнография, странознание, митология и др. Това е вид изучаване на езика и литературата, популярен от XIX век (виж Младограматическа школа).

Освен научна област, това е и учебна специалност и дисциплина, включително в България.

Заради фокуса върху историческото развитие (диахронен анализ) терминът филология започва да се използва от някои в контраст на лингвистиката. Това се дължи на развитието през XX век, започнато от Фердинанд дьо Сосюр, и неговото настояване за важността на синхронния анализ, от което по-късно възникват структурализмът и чомски-лингвистиката, с нейното сериозно наблягане върху синтаксиса.

Терминът филология произлиза от гръцкото съществително φιλολογία (philologia) , което на свой ред от думите φίλος (philos), означаваща „обичан, скъп, приятел“ и λόγος (logos), означаваща „наука, дума, говор, слово, мислене, причина“ и описваща любовта към ученето, литературата, както и аргументацията и мисленето, разсъждаването върху поредица от дейности, спадащи към понятието λόγος. Терминът се предава в латински като philologia, а по-късно в среднофренски започва да означава „любов към литературата“. В английски придобива употреба през XVI век.

Прилагателното φιλόλογος (philologos) в койне е означавало „обичащ да дискутира и да се аргументира, разговорлив“, като също е предпоставяло изключителна софистичност, като желание за аргументация пред любовта към чистата мъдрост – φιλόσοφος (philosophos).

През V век, в посткласическата литература (Мартиан Капела, De nuptiis Philologiae et Mercurii) philologia се превръща в алегория за литературна ерудиция: идея, възобновена в късната средновековна литература (Чосър, Lydgate).

През XVIII век започва да придобива значението на наука (Фридрих Аугуст Волф, 1777).

През XIX век значението „любов към ученето и литературата“ е сведено до „изучаване историческото развитие на езиците“ (историческа лингвистика), благодарение на бързия прогрес, постигнат в разбирането на звуковите закони и езиковата промяна. Тогава е т. нар. „златна ера във филологията“, продължила до края на XIX век, или с други думи "от Фридрих Шлегел до Ницше". В британския английски, philology (филология) се запазва основно като синоним на „историческа лингвистика“, докато в езика на САЩ, има по-широко значение: най-вече на „изучаване граматиката, историята и литературната традиция на даден език“ .

Славянски филологии

• Балканистика
• Българска филология
• Полска филология
• Руска филология
• Славянска филология
• Словашка филология
• Сръбска и хърватска филология
• Украинска филология
• Чешка филология

Романски филологии

• Испанска филология
• Италианска филология
• Португалска филология
• Румънска филология
• Френска филология

Други видове

• Арабистика
• Арменистика
• Германистика
• Индология
• Иранистика
• Китаистика
• Класическа филология
• Кореистика
• Тюркология
• Унгарска филология
• Японистика