Европейският пъдпъдък (Coturnix coturnix) е дребна прелетна полска птица от семейство Фазанови.
Обикновено европейските пъдпъдъци са смятани за ценен ловен обект. Пъдпъдъкът е единственият прелетен вид от срещащите се в България кокошоподобни птици.
Пъдпъдък | ||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
Незастрашен | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||
Пъдпъдък в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Пъдпъдъкът е най-малкият представител на разред Кокошоподобни. Има слабо изразен полов диморфизъм. Дължината му варира от 18 до 20 cm, размахът на крилата е 32 – 35 cm, а масата – 100 – 150 g. Женските птици не се отличават от мъжките по размери.
Пъдпъдъкът има охрена окраска на оперението, с тъмни и светли петна. Коремната страна е по-светла, обикновено кремава, а гърдите са охрени. Подбрадието и гърлото на мъжкия са черно-кафяви, а на женската – белезникави до бели. Над очите и по средата на темето преминават три жълтеникави ивици, които стигат до тила. Опашката е къса. Младите птици приличат на женските, но са малко по-светли.
В полет пъдпъдъкът може да бъде сгрешен с ливадния дърдавец. Пъдпъдъкът обаче има по-масивно и късо тяло. Краката му са къси и не се подават зад опашката. Излита с характерен звук, лети бързо, праволинейно и с много чести махания. Ливадният дърдавец има по-удължено тяло и по-дълги крака, които в полет винаги се подават зад опашката. Излита почти безшумно, лети по-бавно, с по-редки махания, а полетът му не е праволинеен.
Пъдпъдъкът е разпространен в Европа до 65° северна ширина, Азия, Северна и Южна Америка и остров Мадагаскар. Той е прелетен вид. Зимува в северните области на Субсахарска Африка, Арабския полуостров, Индия, Япония, Южен Китай, полуостров Индокитай и Мианмар. В България долита през април и отлита през септември-октомври.
Пъдпъдъците от най-северните райони прелитат поединично, а тези от по-южните се струпват на големи ята, често наброяващи хиляди птици, след което отлитат на юг. Най-голямо струпване се наблюдава в района на Крим. Преди отлитането гнездилите в България пъдпъдъци започват да се събират на ята в сравнително постоянни райони, а по-късно в България пристигат тези, които са гнездили на север, наричани пасажни пъдпъдъци.
Пъдпъдъкът обитава ниви, заети със зърнени и други култури – люцерна, картофи, лен и други, ливади, зеленчукови градини, склонове, обрасли с трева. През горещите летни дни предпочита планинските пасища. и през летните месеци, при продължителни засушавания, съчетани с високи температури, мигрира в райони с по-голяма надморска височина. При подходящи условия може да се срещне до 2000 m над морското равнище.
Пъдпъдъкът е наземна птица и рядко се вдига в полет. При опасност в повечето случаи се притиска към земята, докато тя отмине. Защитната му окраска го прави трудно забележим дори и сред ниските стъбла на стърнищата. Мъжките и женските живеят самостоятелно. Птицата е активна през деня, но се храни най-интензивно в сутрешните часове и късно следобед. През горещата част от деня почива, скрита във високата растителност.
Храната на пъдпъдъка е разнообразна. През гнездовия период и в менюто на младите птици преобладава животинската храна, а през есента основната храна се състои от семената на културни и плевелни растения. Яде семена на треви, плевели, житни растения. Лови и безгръбначни животни, главно от земята – бръмбари, скакалци, дървеници, мравки, паяци, червеи и мекотели.
През пролетта мъжките и женските долитат в България заедно, но през есента първите прелетни ята се състоят от 90% мъжки птици. В следващите ята женските постепенно се увеличават и накрая стават преобладаващи. Тогава в ятата започват да се появяват и младите, вече израснали птици от двата пола. В края на масовия прелет отлитат и по-неподготвените млади птици, които не са успели да натрупат достатъчно маса. Късно излюпените пъдпъдъци остават в България до късна есен. По време на прелета пъдпъдъкът използва благоприятните въздушни течения, а големите водни пространства прелита покрай бреговете или на най-тесните места. Ако времето е благоприятно, пъдпъдъците от Крим могат да прелетят Черно море.
Наесен, преди да отлети, силно затлъстява и тогава тежи до 150 g. Гнезди в тревисти местности. Установен е да гнезди на Витоша над х. „Алеко“ на около 1700 m н.в.Формирането на прелетните ята в България започва още през август.
Пъдпъдъкът има много висок размножителен потенциал. Половата зрялост настъпва на 2-3-месечна възраст. През лятото в България гнездят и млади пъдпъдъци, излюпени през април в Африка. През август младите мъжки, излюпени в България, също се включват в размножаването.
Пъдпъдъкът е полигамна птица и не образува брачни двойки. Няколко дни след долитането и заемането на своя гнездова територия мъжкият започва да токува. Песента му е много характерна, чува се на голямо разстояние, а звукът е използван за българското наименование на птицата. През май и юни женската прави гнездо в трапчинка сред тревата или посевите и я застила със сухи треви и перца. Снася от 8 до 20 светлокафяви крушовидни яйца, изпъстрени с многобройни тъмнокафяви петна и точки. Те са относително дребни, като дължината им достига 29 – 33 mm. Мъти ги между 15 и 20 дни. Лежи упорито върху яйцата и често става жертва на селскостопанските машини при жътва и косене. В България най-голям процент от гнездата са в есенниците и във фуражните култури до първото им окосяване.
Малките се излюпват добре развити и след излюпването на последното яйце майката ги отвежда настрани от него. След 2 – 3 седмици започват да летят и са напълно самостоятелни. Малките се хранят интензивно и растат много бързо. Те се излюпват с маса 5 – 5,5 g, на 15 – 16 дни са вече около 40 g, а на 50 дни достигат 100 – 120 g. На около 2 месеца вече са с размерите и теглото на възрастните птици. Ако по време на мътене яйцата бъдат унищожени, женската снася отново. Поради това до края на август могат да се срещнат едновременно както яйца, така и нелетящи малки пъдпъдъци. Обикновено гнезди веднъж годишно, но понякога женската може да снесе и втори и дори трети път яйца.
Естествените неприятели на пъдпъдъка са порът, невестулката, сивата врана, свраката, дневните грабливи птици и други. По време на прелет заедно с ятата от пъдпъдъци се придвижват цели групи от сокола орко и малкия ястреб.
Други неприятели на пъдпъдъка са механизацията и химизацията в селското стопанство. Върху броя на птиците неблагоприятно се отразява и промяната в структурата на селскостопанските площи, както и масовият улов с мрежи по време на прелетите. Поради намаляване на числеността му, той е забранен за обстрел в Германия, Холандия, Белгия, Дания и Австрия. В България е разрешен за лов от 15 август до 30 ноември, като годишният отстрел понякога надхвърля 350 000 птици.
This article uses material from the Wikipedia Български article Пъдпъдък, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.