Пиеро дела Франческа (Pronunciation; на италиански: Piero della Francesca) е един от най-значимите таланти в италианската живопис.
Той е най-големият интелектуалец в живописта преди Леонардо да Винчи. Той е монументалист, наблюдателен, умеещ да се издига над подробностите и да владее вниманието, чувствата и мислите на зрителите си и днес.
Пиеро дела Франческа Piero della Francesca | |
италиански художник | |
предполагаем автопортрет „Възкресение“ | |
Роден | 1415 г. |
---|---|
Починал | 12 октомври 1492 г. |
Националност | италианец |
Стил | живопис |
Направление | Ранен Ренесанс |
Известни творби | „Кръщение Христово“ „Бичуването на Христос“ |
Повлиял | Лука Синьорели, Мелоцо да Форли |
Пиеро дела Франческа в Общомедия |
Произведенията на художника се отличават с величествена тържественост, благородство и хармония на образите, обобщеност на формите, композиционна уравновесеност, пропорционалност, точност на перспективните конструкции, изпълнена със светлина мека гама.
Пиеро открива въздушната перспектива, след като забелязва, че с отдалечаването на предметите цветовете губят силата си. Неговата чувствителност е крайно деликатна и това създава илюзията, че отстъпва пред интелекта. В действителност тези две начала при него са в равновесие. Историята на изкуството не познава учителите му освен факта, че с Доменико Венециано започва работа във Флоренция. Приятел е на Алберти и на математика Лука Пачоли.
Считаа се, че авторският стил на Пиеро се формира под влияние на Флорентинската школа. Възможно е той да е ученик на неизвестен живописец от Сиена.
След 1472 г. Пиеро рисува портрет на херцог Федерико да Монтефелтро и херцогиня Батиста Сфорца, негова съпруга.
Между 1472 и 1474 г. – „Олтар Монтефелтро“ (Мадона със светци и херцогът на Урбино) (сега в Пинакотека „Брера“, Милано). Изписан така по поръчка с Федерико да Монтефелтро. Това е реквием за починалата съпруга. Счита се, че Федерико поръчва тази живопис в чест на раждането на наследника на престола Гуидобалдо, след което скоро (през 1472 г.) последва смъртта на неговата съпруга Батиста Сфорца, и чрез този олтарен образ иска да обезпечи протекция за целия си род.
В последните години Пиеро започва да губи зрение и се посвещава на изучаване на математиката. Той е автор на два математически трактата: „За перспективата в живописта“ (Амброзианска библиотека в Милано) и „Книга за петте правилни тела“. „Ако флорентинците искат да изобразяват светът какъвто е, то Пиеро първи от живописците прави последователни изводи чрез убеждението си, че светът може да се изобрази само такъв, какъвто той представлява, но видимото не е такова само по себе си, а само благодарение на светлината, по-различен начин отразявана от различни поверхности“.
Той е учител на знаменития Лука Синьорели. Стилът на художника се отразява в произведенията на Мелоцо да Форли, на бащата на Рафаел Джовани Санти и на други умбрийски художници, дори в ранните творби на самия Рафаело.
This article uses material from the Wikipedia Български article Пиеро дела Франческа, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.