12 Октомври: дата

Остават 80 дни до края на годината.

• 1428 г. – Стогодишната война: Английската армия започва обсадата на Орлеан, продължила 7 месеца.

 

• 1492 г. – Експедицията на Христофор Колумб достига Карибските острови, но до края на дните си смята, че е достигнал Южна Азия.
• 1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
• 1810 г. – Сватбата на кронпринцът на Бавария Лудвиг и принцеса Тереза Саксонска Хилдбургхаузен се превръща в ежегоден празник на бирата, известен като Октоберфест.
• 1814 г. – Джордж III получава титлата крал на Хановер.
• 1860 г. – Британски и френски войски окупират Пекин и опожаряват Летния дворец.
• 1875 г. – Христо Ботев напуска БРЦК.
• 1879 г. – Духовната власт в Северна Добруджа преминава към Румънската православна църква.
• 1886 г. – Град Индианола в Тексас става жертва на един от най-опустошителните урагани в САЩ, загиват над 250 души, градът е опустошен, а на следващата година е изоставен.
• 1901 г. – По време на третия си конгрес БЗНС е оформя окончателно като политическа партия.
• 1901 г. – Президентът на САЩ Теодор Рузвелт официално преименува Изпълнителния дом на Белия дом.
• 1917 г. – Първата световна война: За първи път от Германия е използван отровния газ иприт.
• 1930 г. – В Атина приключва работа Първа балканска конференция за сътрудничество с участието на всички балкански страни.
• 1931 г. – Статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро, Бразилия, официално е отворена за посетители.
• 1931 г. – Съставено е четиридесет и седмото правителство на Царство България, начело с Никола Мушанов.
• 1944 г. – Втората световна война: Атина е освободена от хитлеристка окупация.
• 1960 г. – Народна република България признава независимостта на Република Мали и по-късно установява дипломатически отношения с тази държава.
• 1960 г. – Съветският ръководител Никита Хрушчов блъска с юмруци и обувка по масата си по време на Общото събрание на ООН, за да протестира срещу становище на Филипините, изтъкващо съветската колониална политика в Източна Европа.
• 1962 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Алжирската демократична република.
• 1964 г. – СССР изстрелва Восход 1 – първият в света пилотиран космически апарат с повече от един човек на борда и без употребата на скафандри.
• 1968 г. – Екваториална Гвинея получава независимост от Испания.
• 1968 г. – В Мексико сити са открити 19-те Летни олимпийски игри.
• 1973 г. – Хуан Перон е избран за президент на Аржентина, а вицепрезидент става жена му Изабела Перон.
• 1984 г. – Терористичен акт в Брайтън: Ирландската републиканска армия извършва покушение срещу министър-председателя на Великобритания Маргарет Тачър в нейната хотелска стая. Тачър успява да се спаси, но бомбата убива пет души и ранява 31.
• 1992 г. – По време на земетресение в Кайро (Египет) загиват 552 души, над 6500 са ранени, а щетите се оценяват за над 600 млн. долара.
• 2002 г. – При терористичен акт в нощен клуб на остров Бали (Индонезия) загиват 202 и са ранени 209 души, повечето от които са туристи от Австралия.
• 2005 г. – Китай изстрелва втория си пилотиран космически апарат – Шънджоу 6, на борда на който се намират астронавтите Фей Дзюнлун и Ние Хайшън.

 

 

• 1350 г. – Дмитрий Донски, велик княз на Московското княжество († 1389 г.)
• 1537 г. – Едуард VI, крал на Великобритания († 1553 г.)
• 1614 г. – Хенри Мор, английски философ († 1687 г.)
• 1798 г. – Педро I, бразилски император († 1834 г.)
• 1836 г. – Нико Попов, първи кмет на Бургас († 1905 г.)
• 1862 г. – Теодор Бовери, немски биолог († 1915 г.)
• 1865 г. – Артър Хардън, английски биохимик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1940 г.)
• 1866 г. – Рамзи Макдоналд, министър-председател на Обединеното кралство († 1937 г.)
• 1867 г. – Стефан Нерезов, български висш военен, генерал-лейтенант († 1925 г.)
• 1874 г. – Андонис Влахакис, гръцки андартски капитан († 1906 г.)
• 1874 г. – Ейбрахам Брил, американски психиатър и психоаналитик († 1948 г.)
• 1877 г. – Николай Осипов, руски лекар († 1934 г.)
• 1883 г. – Иван Снегаров, български историк († 1971 г.)
• 1883 г. – Ян Студницка, австрийски футболист († 1967 г.)
• 1896 г. – Еудженио Монтале, италиански поет и литературен критик, Нобелов лауреат през 1975 г. († 1981 г.)
• 1904 г. – Георги Брадистилов, български математик († 1977 г.)
• 1919 г. – Дорис Милър, американски флотски готвач († 1943 г.)
• 1920 г. – Петър Незнакомов, български сценарист († 1997 г.)
• 1928 г. – Рангел Вълчанов, български кинорежисьор († 2013 г.)
• 1933 г. – Бригита Чолакова, българска журналистка († 1999 г.)
• 1934 г. – Ричард Майер, американски архитект
• 1935 г. – Лучано Павароти, италиански оперен певец († 2007 г.)
• 1936 г. – Иван Чаповски, писател от Република Македония
• 1938 г. – Лари Скот, американски културист († 2014 г.)
• 1943 г. – Якоб Кун, швейцарски футболист
• 1945 г. – Орор Клеман, френска актриса
• 1949 г. – Тоня Горанова, българска художничка
• 1955 г. – Анте Готовина, хърватски генерал
• 1960 г. – Алексей Кудрин, руски политик
• 1962 г. – Бранко Цървенковски, президент на Република Македония
• 1962 г. – Карлос Бърнард, американски актьор
• 1966 г. – Сашка Васева, българска попфолк певица
• 1968 г. – Хю Джакман, австралийски актьор
• 1974 г. – Стивън Лий, английски играч на снукър
• 1975 г. – Гордана Янкулоска, политик от Република Македония
• 1975 г. – Иво Янакиев, български гребец
• 1977 г. – Вита Паламар, украинска лекоатлетка
• 1978 г. – Толга Карел, турски актьор
• 1981 г. – Енгин Акюрек, турски актьор
• 1990 г. – Борислав Балджийски, български футболист

• 638 г. – Хонорий I, римски папа (* ? г.)
• 642 г. – Йоан IV, римски папа (* ? г.)
• 1081 г. – Адам Бременски, северогермански хронист (* 1050 г.)
• 1654 г. – Карел Фабрициус, холандски живописец (* 1622 г.)
• 1858 г. – Андо Хирошиге, японски художник (* 1797 г.)
• 1870 г. – Робърт Едуард Лий, американски военачалник, генерал (* 1807 г.)
• 1875 г. – Емануил Васкидович, български просветител и книжовник (* 1795 г.)
• 1892 г. – Ернест Ренан, френски писател и философ (* 1823 г.)
• 1912 г. – Ото Крюмел, германски океанограф (* 1854 г.)
• 1920 г. – Александрос I, гръцки крал (* 1893 г.)
• 1924 г. – Анатол Франс, френски писател, Нобелов лауреат през 1921 г. (* 1844 г.)
• 1943 г. – Макс Вертхаймер, немски психолог (* 1880 г.)
• 1960 г. – Инеджиро Асанума, японски социалист (* 1898 г.)
• 1980 г. – Васил Попов, български писател (* 1930 г.)
• 1991 г. – Аркадий Стругацки, руски писател (* 1925 г.)
• 1996 г. – Жан Рене Лакост, френски тенисист (* 1904 г.)
• 1997 г. – Джон Денвър, американски кънтри-певец (* 1930 г.)
• 1999 г. – Уилт Чембърлейн, американски баскетболист (* 1936 г.)
• 2011 г. – Денис Ричи, американски пионер в областта на компютърните науки (* 1941 г.)
• 2017 г. – Пенчо Кулеков, български художник (* 1924 г.)

• Бахамски острови – Годишнина от откриването на Америка
• Бразилия – Nossa Senhora da Aparecida и Ден на детето
• Екваториална Гвинея – Ден на независимостта (от Испания, 1968 г., национален празник)
• Испания – Испански ден или Годишнина от откриването на Америка (1492 г., национален празник)
• Лаос – Ден на освобождението и независимостта (от Франция, 1953 г.)
• Малави – Ден на майката
• САЩ – Ден на Христофор Колумб