Пестицид

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Наименованието им произлиза от лат. „pest“ – вреда и „cide“ – убивам; т.е. „вещества, убиващи вредителите“.

Според предназначението

• Зооциди – за борба с фаунистичните неприятели на растенията
  • Инсектициди – за борба с насекомите. Те се делят на различни групи според конкретната систематична група неприятели, срещу която се прилагат. В практиката най-често се използват следните подвидове инсектициди:
    • Афициди – за борба с листните въшки
    • Формициди – за борба с мравките
    • Лепидоциди – за борба с неприятелите от клас Лепидоптера
  • Акарициди – за борба с акарите
  • Нематоциди – за борба с кръглите червеи
  • Лимациди – за борба с голите охлюви
  • Молюскоциди – за борба с мекотелите
  • Авициди – за борба с птиците. Понастоящем не се използват поради екологични причини. Вместо тях се прилагат репеленти за птиците – например „Кърб“.
  • Крюстоциди – за борба с ракообразните неприятели
  • Хелминтоциди – срещу плоските червеи. Масово се използват в рибовъдните стопанства, тъй като неприятелите от тази систематична група са опасни паразити по рибите.

Според онтофазата на неприятеля, срещу която се прилагат, зооцидите се делят на:

• Овоциди – за ликвидиране на яйцата
• Ларвициди – срещу ларвите
• Адултоциди – срещу възрастните форми

• Фунгициди – за борба с фитопатогените. Те се делят на:
  • Бактериоциди – срещу фитопатогенните бактерии
  • Фунгициди в тесен смисъл – срещу фитопатогенните гъбички
  • Вирициди няма – използват се ISR стимулатори

• Хербициди – за борба срещу плевелните видове растения. Те се делят на:
  • Хербициди в тесен смисъл – срещу тревните видове
  • Арборициди – срещу вредните дървесни видове
  • Алгициди – срещу водораслите

• ISR стимулатори – стимулират SAR

Според химичния състав

Органични

 

• Въглеводороди и халогенопроизводните им. Пестицидните свойства на нефтените масла са известни отдавна и те са едни от първите вещества, използвани в селското стопанство. Суровият нефт се използва от 1778 г., а керосинът – от 1865 г.;
• Нитросъединения. Пестицидната им активност е няколко пъти по-голяма от тази на въглеводородите;
• Амини и соли на тетрааминови основи. Фунгицидната и бактерицидната им активност расте с нарастване на молекулната маса;
• Алкохоли, феноли и етери. Алкохолите са относително слаби пестициди, въпреки че активността им е малко по-висока отколкото е на въглеводородите. Въвеждането на халогенни елементи засилва действието им. Фенолите са значително по-активни;
• Карбонилни съединения. Алдехидите са по-токсични за насекомите от алканите. Пестицидната активност на диалдехидите е малко по-висока от тази на алдехидите. Ароматните алдехиди са по-активни от мастните. Кетоните имат незначително действие. Хиноните са с по-голяма пестицидна активност от алдехидите, особено като фунгициди и хербициди. Най-изучени са нафтохиноните;
• Карбоксилни съединения и техни естери. Използват се най-вече като хербициди;
• Амидни киселини. Имат фунгицидни, регулаторни, инсектицидни и хербицидни свойства;
• Арилоксиалканкарбоноати. Най-голямо значение имат като хербициди и регулатори на растежа на растенията. По мащаб на производство заемат едно от първите места в сравнение с другите групи съединения;
• Производни на карбаминоата. Широко се използват като инсектициди, хербициди, фунгициди и бактерициди. Тези съединения инхибират холинестеразата у животните.
• Производни на тио- и дитиокарбаминоатите. Те са с широк спектър на действие;
• Азосъединения – органични съединения с азогрупа,-N₂-, свързани с 2 ароматни радикала. Представляват цветни твърди вещества. Азосъединенията с амино- и хирдоксигрупа са важни синтетични багрила (азобагрила);
• Органични съединения на калая;
• Фосфорно-органични съединения (ФОС). Това е една от най-важните групи съвременни пестициди. Притежават висока инсектицидност и акарицидност и широк обхват на действие за вредни членестоноги;
• Производни на имидазола и бензимидазола. Имидазолът затруднява образуването на ергостерин в гъбите;
• Хетероциклени съединения с три и повече хетероатома. Най-голям брой патенти за начини на получаване и използване в качеството си на пестициди от всички други групи съединения имат тези;

Неорганични

 

• Сяра – ситно смляна или в колоидно състояние се използва като акарицид и фунгицид;
• Медни съединения – използват се самостоятелно или като смес с органични пестициди; най-често използваното медно съединение е т.нар. „син камък“ – CuSO₄.5H₂O
• Фосфорни съединения: P₂Zn₃; P₂Mg₃; PAl. Използват се главно като зооциди;

Според начина на действие

• Контактни – проникват във вредителите директно през тяхната външна обвивка (кожа, кутикула и др.); предпочитат се за третиране на вече засегнати помещения, площи или полезни организми
• Трансламинарни – проникват в растителните тъкани, но не могат да се придвижват системно в растението. Нанесени по горната повърхност на листата се придвиждат до долната им такава и причиняват смърт на намиращите се там неприятели като листни въшки и белокрилки. Типичен пример препарата Ланат използван широко за борба с белокрилката
• Системни – проникват във вредителите по естествен път (с вдишания въздух, чрез кореновата система и др.); предпочитат се за предпазване на все още незасегнати помещения, площи или полезни организми

 

• фумигация (обгазяване) – използва се за обеззаразяване на селскостопанска продукция, най-често в следните случаи:
  • за обработка на семената, преди посев
  • за обработка на селскостопанската продукция, след прибиране от полето
  • за обработка на вносна селскостопанска продукция, на границата
• разпръскване, под формата на аерозол – най-универсалният начин за използване
• залагане като отровна примамка – за животни и насекоми

• ДДД
• Международни символи за химична опасност
• Отрова