Правопис

• писмено отбелязване на отделните думи и техните значими части – представки, корени, наставки, окончания;
• слятото, полуслятото и разделното писане;
• използването на главни и малки букви;
• пренасянето на части от думи на нов ред.

Правописът също така обхваща правила за поставяне на препинателни знаци (пунктуация), изписването на съкращения, транскрипцията на чужди имена в съответния език, транслитерацията на писмената система да дадения език в друга писмена система (например транслитерацията на българско писмо с латиница).

Лингвистичният термин ортография произлиза от латинската дума orthographia, която на свой ред произхожда от гръцките думи ὀρθός („правилен“) и γράφειν („пиша“).

• Д. Розенталь, М. Теленкова, Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976, стр. 250.
• Д. Тилков, Т. Бояджиев, Българска фонетика, С. 1977, стр. 227 – 233.
• Правописен речник на българския книжовен език, С. 1965 (Увод, стр. III – XL).

• Български правопис