Опал

С течение на времето количеството вода намалява, като често опалът се напуква (дехидратация). Твърдост по скалата на Моос: 5,5 – 6,5. Плътност – 2,20. Притежава мидест лом и стъклен блясък. Опал без игра на светлината, както и опализирани организмови и дървесни останки се срещат сравнително често в природата. Благородният опал обаче се образува при изключително сложни геоложки процеси и поради това е изключително рядък. При благородния опал няколко цвята се наблюдават едновременно вследствие на интерференция и дифракция на светлината, преминаваща през микроструктурата на камъка (дифракция на Браг). Някои разновидности на този скъпоценен камък се ценят дори по-високо от диамантите.

Опал
Общи
Формула (повтаряща се единица)	SiO₂·nH₂O
Класификация на Щрунц	4.DA.10
Класификация на Дана	75.2.1.1
Характеристики
Цвят на чертата	бяло
Опал в Общомедия

• Бял опал – светъл, прозрачен с опалесценция в светлосин цвят.
• Черен опал – черен, виолетов, тъмносин с опалесценция основно в червени тонове – най-скъпата разновидност на опала.
• Арлекин – с многоцветен мозаечен рисунък и опалесценция в червен, син, жълт и зелен цвят.
• Огнен опал – жълт, оранжев, червен, прозрачен с огнена опалесценция.
• Царски опал – камък, в който централната част е червена или бронзова, заобиколена от яркозелени ивици.
• Джирасол – син или бял с опалесценция в червени тонове.
• Лехосопал – зелен, с опалесценция в зелени и карминови тонове.

Цветът на обикновения опал е безцветен и прозрачен, стъкловиден (хиалит), порцеланово бял (кахолонг), млечно бял до синкав (млечен опал), жълт (восъчен опал), зелен (празопал, хлоропал), гейзерит  – белезникав до сив опал, формиращ се в близост до гейзери, дендритен опал (с множество дървовидни включения от железни оксиди), син, сив, червен, кафяв до черен. Кремъкът (флинт) често се бърка с обикновения опал, но всъщност е скала, съставена основно от опал и халцедон при конкреционно отлагане във варовици.

Обикновеният опал не притежава ярката игра на багри на благородния му вариант. Дадено му е името „обикновен“, тъй като е разпространен в много региони по целия свят. Повечето екземпляри на обикновения опал също са „обикновени“ и на външен вид и не привличат вниманието на търговците на камъни и бижутерите. Въпреки това, някои негови разновидности са много привлекателни, цветни и притежават силен блясък. Те се обработват като красиви полускъпоценни камъни на разумна цена.

По-известни находища на благороден опал има в Австралия (до 90% от световния добив), САЩ, Бразилия, Мексико, Кения, Етиопия и др. В България някои разновидности на обикновения опал се срещат около Първомай, в Източните Родопи – Кърджалийско и Хасковско. Среща се в пукнатини и празнини на различни скали.

Има вярвания, според които от всички скъпоценни камъни опалите носят най-много нещастие. През XIX век набедили тези камъни, че носят лош късмет. Испанският крал Алфонсо XII (1857 – 1885) подарил на съпругата си опал и няколко месеца след това тя починала. Следващите притежатели на този опал, между които и самият крал, също починали скоро. Разбира се, всичко това се случило, когато в Европа върлувала холерата. По онова време хората вярвали също, че опалът свети, докато човекът, който го носи, е жив, а при смъртта му губи блясъка си. Днес знаем, че опалът реагира на температурата на човешкото тяло.

•  
  Гейзерит
•  
  Опализирано дърво
•  
  Благороден опал в майчина скала
•  
  Хиалит
•  
  Опал от Кубър Педи, Австралия
•  
  Огнен опал
•  
  Опализиран фосил на белемнит

• Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 102. Посетен на 10 март 2024.
• Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 71-74. Посетен на 3 април 2024.
• Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 356.
• Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 320.
• Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 454-457.
• Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 155-156.
• Тайните на скъпоценните камъни, Всеволод Курчатов, Росен Илиев, 1994 г.

• опал // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.

 

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Опал.

• Информация за опал в geology.com

 

Тази статия за минерал все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.