Карпати

Карпати Karpaty, Kárpátok, Carpaţi
Езерото Морско око във Високите Татри, част от Западни Карпати
Местоположение на картата на Европа Координати: 47°00′00″ с. ш. 25°30′00″ и. д. / 47° с. ш. 25.5° и. д. 47, 25.5
Общи данни
Местоположение	Централна Европа
Най-висок връх	Герлаховски щит
Надм. височина	2655 m
Подробна карта
Карпати в Общомедия

Дълга е около 1500 километра. Образува изпъкнала на североизток дъга и остър завой на югоизток.

Карпатите са част от Алпидите. Планинската система се дели на Западни (Малки Карпати, Бели Карпати, Татри), Източни, Гористи и Южни Карпати. Височината им достига 2655 метра с най-висок връх Герлаховски щит в Татрите. Северните разклонения на Карпатите са планините Бескиди.

Изградени са от гранити, гнайси, пясъчници и конгломерати. Богата е на нефт, природен газ, каменна сол и цветни метали. Характерни са множеството минерални извори. Растителният свят е представен от иглолистни и широколистни гори, субалпийски храсти и пасища.

В Карпатите има 2 национални парка – „Ретезат“ и „Татрански“. Подходящи са за туризъм.

Северозападните Карпати започват на територията на Словакия и южна Полша. Преминават покрай Закарпатието и Трансилвания в голям полукръг към югоизток и завършват при река Дунав близо до град Оршова в Румъния. Общата дължина на веригата е над 1500 km, а ширината ѝ варира между 12 и 500 km. Най-високите върхове на Карпатите са там, където планината е най-широка. Системата достига максималанта си ширина в Трансилванското плато и в Татрите, най-високия хребет, в който се намира Герлаховски щит (Словакия) с височина 2655 m над морското равнище. Карпатите покриват площ от 190 000 km² и образуват най-дългата планинска система в Европа след Алпите.

Макар често да се наричат планинска верига, всъщност Карпатите не образуват непрекъсната верига планини. Съставени са от няколко орографски и геологически отличаващи се групи, показващи голямо структурно разнообразие. Карпатите, достигащи височина над 2500 m само на няколко места, нямат силно издадени върхове, обширни снежни полета, големи ледници, високи водопади и големи езера, каквито например присъстват и Алпите. Дълго време се вярва, че в Карпатите няма ледници, но скорошни изследвания на полски учени откриват ледникова зона в Татрите. Най-високата точка на Карпатите е толкова висока, колкото средния регион на Алпите, с които споделят подобен вид, климат и флора. Карпатите са отделени от Алпите чрез река Дунав. Двете вериги се срещат само на едно място, близо до австрийско-словашка граница при Братислава. Реката ги отделя и от Стара планина при Оршова в Румъния. Долината на Морава и Одра отделя Карпатите от Силезия и Моравия, които принадлежат на средното крило на Централноевропейската планинска система. За разлика от другите крила в системата, Карпатите, които образуват вододела между северните морета и Черно море, са обградени от всички страни с равнини: Панонската на югозапад, Дунавската на юг и Галицийската на североизток.

Карпатите са създадени по време на Алпийската орогенеза през мезозой и терциер.

По-големи градове в Карпатите, според населението в намалящ ред са:

Най-високи върхове по страна

На Карпатите е наречена улица в квартал „Красно село“ в София ().

•  
  Татрите във Вътрешните Западни Карпати (Словакия)
•  
  Езеро в Южните Карпати (Румъния)
•  
  Говерла (Украйна)
•  
  Железни врата при сръбско-румънската граница