Календар

Това става чрез именуване на периоди от време, например дни, седмици, месеци, години. Означението на всеки ден в рамките на календара се нарича дата. Датите обикновено се базират на циклите в движението на астрономически обекти, като Слънцето или Луната.

Календарът може също така да бъде приспособление (често от хартия), което описва календарната система (например настолен календар). Терминът се използва и в значение на последователност от планирани събития (например културен календар).

Думата календар произлиза от латинската дума calendarium и означава „сметководна книга“ или „книга за дълговете“, от calendae – „първият ден от месеца“.

Най-често използваните календари са лунни, слънчеви, лунно-слънчеви, планетарни и условни.

• Лунните календари се ръководят от движението на луната (лунните фази) (например Ислямският календар);
• Слънчевите календари се базират на субективното възприемане на сезонните промени, пораждани от движението на Слънцето (например Иранският календар);
• Лунно-слънчевите календари се ръководят от движението на Луната и на Слънцето (например Еврейският календар);
• Планетарен календар е фиксиран период от време, базиран на броя на видимите небесни обекти (например седмицата);
• Условните календари не се ръководят нито от Луната, нито от Слънцето (например Юлианският ден, използван от астрономите).

Съществуват календари, които се ръководят от движението на Венера (например някои от древните египетски календари). Това е типично основно при цивилизациите в близост до екватора.

Слънчеви календари

Дни, използвани от слънчевите календари

При слънчевите календари датата отговаря на слънчевия ден. Денят може да се състои от периода между изгрев и залез слънце, последван от нощта, или може да представлява времето между повтарящи се събития, например два залеза. Дължината може да се променя малко през годината или може да се използва среден слънчев ден. Други типове календари също могат да използват слънчевия ден.

Юлиански и Григориански календар

Юлианският календар е въведен от римския диктатор Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. При него месеците са по-дълги от лунния цикъл и затова той не е удобен за следене на лунните фази, за сметка на това много точно показва сезоните. Обикновените години имат 365 дена, а всяка четвърта година е високосна, което означава, че има 366 дни. Така продължителността на средната година е 365,25 дни.

Земната тропическа година (времето, нужно за пълна обиколка на Земята около Слънцето) продължава малко по-малко от 365,25 дни (приблизително 365,242 дни) и така с течение на времето календарът постепенно се разминавал със сезоните. Поради тази причина през 1582 папа Григорий въвежда т. нар. Григориански календар, който през следващите столетия е приет за официален в повечето държави.

Бъдещи реформи

Оттогава насам са направени многобройни предложения за реформа на календара (например Световен календар и Вечен календар). През 50-те години на 20 век в ООН се обсъжда въвеждането на реформиран календар, но тези идеи губят популярността си.

Лунни календари

При лунните календари дните се определят от фазата на Луната. Тъй като дължината на лунния месец е приблизително 29,5 дни наброява, изцяло лунните календари бързо се разминават със сезоните. За сметка на това те отразяват точно някои други природни феномени, като например приливите и отливите.

Лунно-слънчевите календари се базират на лунни календари, като през няколко години се добавя 13-и месец и по този начин се постига точност при отразяването на сезоните.

Фискални календари

Фискалните календари се използват основно в счетоводните и финансови среди. При тях всеки месец съдържа определен брой седмици и улеснява сравнението по месеци и по години. Пример за такъв календар е календарът 5/4/4, при който януари има 5 седмици, февруари има 4, март има 4 и т.н. Обикновено отчетните календари се нуждаят от 53-та седмица на всяка 5-а или 6-а година, която обикновено се прибавя към декември. Съществува международен стандарт, според който за първа седмица (от понеделник до неделя) винаги се приема седмицата, която съдържа 4 януари според Григорианския календар.

Почти всички календари групират последователните дни в „месеци“ и „години“. В слънчевите календари годините продължават приблизително толкова, колкото тропическите години, при лунните месецът отразява лунния цикъл. Тъй като при повечето календари броят на дните в годината не е цяло число, годината не може да се раздели на точен брой месеци и се появяват разминавания, които могат да се коригират с добавянето на допълнителен ден на всеки няколко години.

Различните култури използват и други подразделения, като например седмиците, и по този начин се улеснява планирането на събития, които не съвпадат с годините и месеците.

Пълни и непълни календари

Календарите биват пълни и непълни. При пълните календари всички дни са обозначени, при непълните има необозначени дни. Пример за непълен календар е ранният римски календар, според който има 10 месеца (от март до декември), а дните на зимните месеци били обозначавани с общото наименование „зима“. Григорианският календар е пълен.

Прагматични, теоретични и смесени календари

Календарите биват разделяни и на прагматични, теоретични и смесени.

• Прагматичните календари се базират на наблюдения. Такъв календар е Ислямският. Предимството на тези календари е, че те са вечно точни, но при тях трудно се изчислява кога ще се падне дадена дата;
• Теоретичните календари се базират на строги правила. Такъв календар е Еврейският. При тях лесно се изчислява датата, но за сметка на това те не са точни. Дори да са направени много прецизно, най-късно след няколко хиляди години престават да са такива. След това правилата трябва да бъдат променени, като така той се превръща в смесен календар;
• Смесените календари са комбинация между прагматичен и теоретичен календар. Обикновено това са теоретични календари, които, след като се открие неточността им, се изменят прагматично. Такава е например замяната на Юлианския с Григорианския календар.

И така Григорианският календар се категоризира като пълен, слънчев и смесен.

Най-широко разпространеният календар е Григорианският, използван в почти всички страни.

В Израел официалният календар на правителството е Еврейският, но в ежедневието Григорианският календар е по-разпространен.

Ислямският календар се използва от всички мюсюлмани за религиозни цели, но в повечето мюсюлмански страни официален е Григорианският. Само в Саудитска Арабия, Кувейт и Йемен ислямският календар е официален.

В Иран от 1925 г. се използва иранският календар. Това е слънчев календар, който използва за първа година 622 г. сл. Хр. (както при Ислямския). Първите 6 месеца в този календар имат 31 дни, следващите 5 месеца имат 30 дни, а последният има 29 или 30 дни. Съвременният ирански календар използва сложна система за определянето на високосната година, която в повечето случаи се пада на всеки 4 години, но понякога е на 5 години, и така той е много по-точен от Григорианския календар – ако дължината на тропическата година остане постоянна, неточност от 1 ден ще има след повече от 2 милиона години (при Григорианския календар след около 3000 години). Този календар е приет за официален в Афганистан през 1957 г.

В България Григорианският календар заменя Юлианския през 1916 г.

Цитирани източници

• календар // rechnik.info. rechnik.info, 2015. Посетен на 9 септември 2015.

• Календар на църковните празници