10 Ноември: дата

Остават 51 дни до края на годината.

 

• 1202 г. – Въпреки писма от папа Инокентий III, забраняващи я и заплашващи с отлъчване, католически кръстоносци започват обсада на католическия град Зара, Далмация.
• 1444 г. – Варненски кръстоносен поход: В Битката при Варна кръстоносците, водени от крал Владислав III (на картината) и Янош Хуняди, претърпяват поражение от турците на Мурад II. Владислав загива в боя.
• 1580 г. – След тридневна обсада, английската армия обезглавява над 600 папски войници и цивилни на при Ард нъ кохън на югозападния бряг на Ирландия.
• 1775 г. – Във Филаделфия е сформиран Американския морски пехотен корпус.

 

• 1799 г. – Френската революция: Край на управлението на Директорията във Франция.
• 1871 г. – Хенри Мортън Стенли открива изчезналия изследовател и мисионер Дейвид Ливингстън (на снимката) в Танзания, край езеро Танганайка, с думите: „Д-р Ливингстън, предполагам?“.

 

• 1885 г. – Състои се изпитателен пробег на дървен велосипед Даймлер с мотор (първообраз на мотоциклета). (на снимката)
• 1918 г. – Австрия отстъпва на Полша територията Галиция.
• 1928 г. – Принц Хирохито става 124-ти император на Япония.
• 1942 г. – Втората световна война: Нацистка Германия нахлува във Вишистка Франция.
• 1949 г. – Основан е ФК Академик (Свищов).
• 1952 г. – Състои се премиерата на филма Под игото.
• 1956 г. – Потушено е Унгарското въстание против комунистическата власт в страната.
• 1961 г. – Сталинград е преименуван на Волгоград.
• 1969 г. – В САЩ започва излъчването на детската програма Улица Сезам.
• 1970 г. – Програма Луна: Изстрелян е съветският спускаем апарат Луноход 1.
• 1975 г. – Общото събрание на ООН приема резолюция, с която приравнява ционизма с расизма (резолюцията е анулирана през декември 1991).
• 1975 г. – Ангола става независима от Португалия държава, а за първи президент е избран Агостино Нето.
• 1980 г. – В Полша е регистриран независимият профсъюз Солидарност.
• 1983 г. – Бил Гейтс представя на обществото Windows 1.0.
• 1989 г. – След 35-годишното му управление на Народна република България като Генерален секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков е принуден да подаде оставка на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП.
• 1994 г. – Ирак декларира, че признава суверенитета на Кувейт.
• 2015 г. – Бойко Борисов отказва да приеме вселенския патриарх Вартоломей I заради скандалното и обидно поведение на последния с обвинение към БПЦ в етнофилетизъм.

 

 

 

 

• 1483 г. – Мартин Лутер, лидер на Реформацията в Германия († 1546 г.)
• 1668 г. – Франсоа Купрен, френски бароков композитор († 1733 г.)
• 1697 г. – Уилям Хогарт, английски художник († 1764 г.)
• 1759 г. – Фридрих Шилер, немски поет, философ, историк и драматург († 1805 г.)
• 1868 г. – Гичин Фунакоши, карате майстор († 1957 г.)
• 1887 г. – Арнолд Цвайг, немски писател († 1968 г.)
• 1888 г. – Андрей Туполев, руски авиоконструктор († 1972 г.)
• 1889 г. – Клод Рейнс, американски актьор († 1967 г.)
• 1918 г. – Ернст Фишер, немски химик, Нобелов лауреат през 1973 г. († 1994 г.)
• 1919 г. – Михаил Калашников, руски оръжеен конструктор († 2013 г.)
• 1924 г. – Иван Обретенов, български актьор († 1988 г.)
• 1925 г. – Ричард Бъртън, британски актьор († 1984 г.)
• 1928 г. – Енио Мориконе, италиански композитор († 2020 г.)
• 1932 г. – Рой Шайдър, американски актьор († 2008 г.)
• 1933 г. – Кръстан Дянков, български журналист, преводач († 1999 г.)
• 1939 г. – Антон Горчев, български актьор († 2000 г.)
• 1942 г. – Робърт Ингъл, американски икономист, Нобелов лауреат през 2004 г.
• 1947 г. – Грег Лейк, британски рок музикант (Emerson, Lake & Palmer)
• 1948 г. – Винсънт Скиавели, американски актьор († 2005 г.)
• 1952 г. – Борислав Средков, български футболист
• 1955 г. – Роланд Емерих, американски режисьор и продуцент
• 1959 г. – Звезделин Минков, български актьор
• 1960 г. – Нийл Геймън, английски писател
• 1965 г. – Еди Ървайн, ирландски пилот от Формула 1
• 1968 г. – Трейси Морган, американски актьор
• 1969 г. – Йенс Леман, немски футболист
• 1969 г. – Фаустино Асприля, колумбийски футболист
• 1971 г. – Холи Блек, американска писателка
• 1977 г. – Британи Мърфи, американска актриса († 2009 г.)
• 1978 г. – Ийв, американска певица
• 1985 г. – Александар Коларов, сръбски футболист
• 1999 г. – Жоао Феликс, португалски футболист

 

• 461 г. – Лъв I, римски папа (* ок. 390)
• 1444 г. – Владислав III, крал на Полша и Унгария (* 1424 г.)
• 1549 г. – Папа Павел III (* 1468 г.)
• 1869 г. – Джон Уул, американски генерал (* 1784 г.)
• 1876 г. – Карл Айхвалд, руски учен (* 1795 г.)
• 1891 г. – Артюр Рембо, френски поет (* 1854 г.)
• 1904 г. – Павел Стоянов, български зограф (* 1839 г.)
• 1907 г. – Лазар Маджаров, български революционер (* 1872 г.)
• 1926 г. – Димитър Пъшков, български революционер (* 1840 г.)
• 1938 г. – Мустафа Кемал Ататюрк, първи президент на Турция (* 1881 г.)
• 1948 г. – Георги Шагунов, български композитор (* 1873 г.)
• 1971 г. – Гюрга Пинджурова, българска певица (* 1885 г.)
• 1972 г. – Кирил Семов, български поп певец (* 1932 г.)
• 1982 г. – Леонид Брежнев, държавен глава на Съветския съюз (* 1907 г.)
• 1987 г. – Сейни Кунче, нигерски военен диктатор (* 1931 г.)
• 1991 г. – Гунар Грен, шведски футболист (* 1920 г.)
• 1998 г. – Атанас Натев, български философ, изкуствовед, литературен теоретик (* 1929 г.)
• 1999 г. – Александър Баров, български архитект (* 1931 г.)
• 2001 г. – Кен Киси, американски писател (* 1935 г.)
• 2006 г. – Джон Уилямсън, американски писател (* 1908 г.)
• 2007 г. – Норман Мейлър, американски писател и публицист (* 1923 г.)
• 2009 г. – Роберт Енке, немски футболист, вратар (* 1977 г.)

• ООН – Международен ден на младежта (от 1945 г.)
• България – Ден на свободата на словото в България – Обявен на 10 ноември 2003 г. по време на церемонията за връчване на ежегодни награди за журналистика „Черноризец Храбър“ от Съюза на издателите в България
• Дания – Ден на Св. Мартин
• Индонезия – Ден на младежта и Ден на героите
• Индонезия – Празник на град Алесандрия
• Латвия – Празник Мартини (отбелязва се края на есента и началото на зимата)
• Русия – Ден на милицията (от 1962 г.)
• Турция – Ден в памет на Кемал Ататюрк