Лазар Маджаров: български революционер

 

Роден е през 1872 година в село Негован, Лъгадинско. Той е син на архимандрит Иван (Йона) Маджаров, български архиерейски наместник в Солун. В 1892 година завършва Солунската българска мъжка гимназия със седмия випиуск, заминава за Свободна България и става учител в Жеравна и в село Рила.

В 1897 година е назначен от Екзархията за главен учител на българските училища в Лозенград. Влиза във ВМОРО и оглавява местния революционен комитет. Разширява революционната комитетска мрежа в Лозенградско. В 1899 година става нелегален. Съпровожда Гоце Делчев при обиколката му в Одринско през 1900 година. След Керемидчиоглувата афера застава начело на чета, която възстановява и разширява разбитата комитетска мрежа. През април 1902 година участва в Пловдивския конгрес на ВМОРО, на който е избран за войвода на Лозенградския революционен район. Делегат е на конгреса на Петрова нива, на който е избран за член на Главното ръководно боево тяло. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета.

 

 

След въстанието укрепва организацията в Родопите и Западна Тракия. На конгреса на Одринския революционен окръг във Варна в 1904 година е избран за член на задграничното представителство на Одринско. Участва на Рилския конгрес в 1905 година. Загива в 1907 година в село Лъджакьой, Дедеагачко заедно с Петър Васков, Георги Гешанов, Чанко Карабраканов и Янаки Милков.