Юлиански Календар

пр.н.е. (708 AUC) като реформа на римския календар.

При завоюването на Египет римляните се запознават с нов за тях начин на летоброене и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето и със сезоните. По нареждане на Юлий Цезар александрийският астроном и математик Созиген създава на основата на римския календар нов календар, наречен юлиански. Въведен е в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината. В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.

През 20 и 21 век датата според юлианския календар е 13 дни преди грегорианската дата, а след 2100 г. несъответствието ще се увеличава.

През 44 година пр.н.е. по инициатива на Марк Антоний, в памет на Юлий Цезар месец Квинтили е преименуван на Юлиус, от където произлиза съвременното му име юли. Аналогично през 23 г. пр.н.е. по инициатива на римския Сенат и в чест на Октавиан Август, месец Секстили е преименуван на Aвгустус, наричан днес aвгуст.

Гръцкият астроном Метон (около 400 г. пр.н.е.) открива, че 235 синодични месеца съвпадат по продължителност с 19 слънчеви тропични години (имат 6940 денонощия). Това е т.нар. цикъл на Метон, който показва, че ако първият месец на лунната година съвпада точно с първия месец на слънчевата година, то след 19 години се повтаря това съвпадение. Благодарение на откритието на Метон съгласуването на лунното изчисление с египетската слънчева година става лесно.

По-трудно се оказва съгласуването на лунния календар с юлианския, тъй като 19-годишният период от юлиански години има не 6939, а 6936 денонощия и 18 часа. По такъв начин юлианската година изостава с 4 дни от лунната. Това изоставане има много малък период и след четири 19-годишни цикъла (76 години) лунният календар ще изпревари слънчевия с 19 дни, но юлианският календар с прибавените 19 дни ще се върне назад. Затова след 76 години началото на лунната година съвпада точно с началото на юлианската. Изчислените по лунния цикъл фази на Луната, ще съвпаднат със същите юлиански числа и месеци, както преди 76 години. Така за 76 слънчеви години точно изтичат 76 лунни и 76 юлиански. По такъв начин следващата година от новия цикъл ще започне не само в един и същи ден, но и в един и същи час от денонощието.

Римският християнски монах Дионисий Малки определя, че годината на Христовото рождение съвпада със 754 г. от основаването на Рим. С това началото на новата ера (н.е.) се слага от рождението на Иисус Христос.

• Новоюлиански календар
• Римски календар
• Григориански календар
• Приемане на григорианския календар за изчисления за приравняване на календарите
• Високосна година