Абсолютна Монархия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

При абсолютната монархия монархът осъществява изпълнителната власт съвместно с правителство, а законодателната – с помощта на различни законосъвещателни органи (изборни или назначавани). При тази форма на управление липсват каквито и да е способи за ограничения на властта на монарха.

Според официалната доктрина на абсолютизма властта на монарха има божествен произход и в някои държави той възглавява не само светското, но и религиозното управление на страната. Такива държави се наричат теократични монархии – например Ватикан и Саудитска Арабия.

Почти през цялата човешка история практически всички държави са били монархии, едва през Средновековието монархът често е трябвало да се съвещава със съсловно-представителни органи (Болярската дума в Русия, Кортесите в Испания, Генералните щати във Франция.

С началото на Ренесанса ролята на съсловно-представителните органи постепенно намалява, и към края на 18 век в много от европейските държави се установява абсолютна, неограничена монархия.

През целия 19 век, след Френската революция започва процес на постепенна демократизации и ограничаване на властта на монарха. Този процес не се разпространявал равномерно, например в Руската империя абсолютизма просъществува до началото на 20 век.

В наши дни в света има само няколко абсолютни монархии. В някои от тези страни се правят първи стъпки на преход към конституционната монархия.

•   Бруней
•   Катар
•   Оман
•   Саудитска Арабия
•   Ватикан (също и теокрация)
•   ОАЕ

• Диктатура
• Конституционна монархия
• Парламентарна монархия
• Теокрация
• Република