Абдулразак Гурна: танзанийски писател

Носител е на Нобелова награда за литература през 2021 г.

Абдулразак Гурна Abdulrazak Gurnah
танзанийски писател
Роден	20 декември 1948 г. (75 г.) Занзибар (град), Танзания
Учил в	Лондонски университет
Награди	Нобелова награда за литература (2021)
Литература
Период	от 1987 г.
Жанрове	проза
Абдулразак Гурна в Общомедия

Роден е на 20 декември 1948 г. в Занзибар, Танзания. През 1968 г. заминава да учи във Великобритания, след като емигрира от Занзибар на 18-годишна възраст, за да избегне преследването на арабските граждани по време на революцията в Занзибар. Първоначално учи в Christ Church College, Кентърбъри, чиито степени по това време се дават от Лондонския университет.

През 1982 г. защитава докторат в Университета в Кент. От 1980 до 1983 г. преподава в Университета Байеро в Кано, Нигерия. Той е професор и директор на следдипломното обучение в катедрата по английски език в университета в Кент. Основните му интереси са в постколониалното писане и в дискурсите, свързани с колониализма, особено като те се отнасят до Африка, Карибите и Индия.

През 2006 г. е избран за член на Кралското дружество по литература. През 2021 г. получава Нобелова награда за литература „за неговото безкомпромисно и състрадателно вникване във влиянието на колониализма и съдбата на бежанеца в разлома между културите и континентите“.

Романи

• Memory of Departure (1987)
• Pilgrims Way (1988)
• Dottie (1990)
• Paradise (1994)
• Admiring Silence (1996)
• By the Sea (2001)
  Край морето. София: Лабиринт, 2023 ISBN 9786197670264
• Desertion (2005)
• The Last Gift (2011)
• Gravel Heart (2017)
• Afterlives (2020)

Разкази

• „My Mother Lived on a Farm in Africa“ (2006)
• „The Arriver's Tale“, Refugee Tales (2016)
• „The Stateless Person’s Tale“, Refugee Tales III (2019)