Сърджан Пириватрич: сръбски историк

Роден е през 1966 г. в Белград. През 1984 г. завършва средното си образование, а през 1990 г. се дипломира в Белградския университет, специалност История. През 1990–1995 г. преминава следдипломна квалификация в същия университет, в поток История на Византия, като през 1995 г. получава образователно-квалификационна степен „магистър“ след защита на магистърска теза „Обхват и характер на Самуиловата държава според византийски извори“.

В периода 1989–1991 г. Сърджан Пириватрич е библиотекар в Семинара по византология във Философския факултет на Белградския университет. От 1991 до 1999 г. е асистент в Катедрата по история на Византия в същия университет, а през 1999-2000 година е изследовател-сътрудник (научен сътрудник) в Института по византология към Сръбската академия на науките и изкуствата (САНИ). В периода 2001–2005 г. е на дипломатическа служба, като до 2003 г. е първи секретар на посолството на Сърбия и Черна гора в София, а до 2005 г. – в Атина. След 2005 година отново е изследовател-сътрудник в Института по византология към САНИ, както и преподавател по история на Византия в Белградския университет. През 2013 г. защитава докторска степен по история.

Научна дейност

Темите, които Сърджан Пириватрич изследва като историк, са свързани предимно със средновековната история на Балканите. Той принадлежи към Белградската византоложка и медиевистична школа. Негов учител е професор Любомир Максимович.

Някои от публикациите на Сърджан Пириватрич са част от тенденция за преосмисляне в сръбската историография на постулатите за небългарския характер на Самуиловата държава. В книгата „Самуиловата държава. Обхват и характер“ (1997), за разлика от повечето свои колеги в тогавашна Югославия, той аргументира предимно българския характер на държавата на Комитопулите, който нарича несъмнен, и църковната и институционалната й примественост от тази на свалената Крумова династия. Признава и автентичността на Битолския надпис.

Награди и стипендии

През 1988–1991 г. Сърджан Пириватрич е стипендиант на Републиканска общност за развитие на младите изследователи и научни дейци, в 1992 г. получава стипендия на фондацията „Сасакава“, а в периода 1997–1999 г. – гръцка държавна стипендия.

През 2002 г. получава почетна награда на БАН за принос към чуждата българистика и развитие на научното сътрудничество между БАН и САНИ. През декември 2009 г. получава и почетния знак на президента на Република България за приноса си в развитието на добросъседските отношения, духовното общуване и приятелство между българския и сръбския народ и популяризиране на българската история и култура в Република Сърбия.

• Самуилова држава. Обим и карактер, Београд 1997 Архив на оригинала от 2016-09-10 в Wayback Machine. (в превод на български: Приватрич Сърджан, Самуиловата държава, София 2000, ISBN 954-540-024-8)
• Дукља, Бугарска и Византија на Јужном Јадрану крајем 10. и почетком 11. века, в: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14-16 септември 2003, София 2005, с. 91–100.
• Улазак Стефана Душана у царство, Зборник радова Византолошког института, XLIV, 2007, с. 381–409.
• Историја Бугарске, Београд 2008, Приредио Срђан Пириватрић (съставител)
• Једна предпоставка о пореклу бугарског цара Константина Асена „Тиха“, Зборник радова Византолошког института, XLVI, 2009, с. 313–331..

• CV на Сърджан Пириватрич на сайта на САНИ.

• Участие на Сърджан Пириватрич във филма на Бойко Василев „Сърби и българи и Раде от „Крадецът на праскови“, БНТ, „Панорама“, 8 януари 2010 г.