Санданско-Петричката котловина е котловина в най-югозападната част на Република България и съвсем малка част на територията на Република Гърция по поречието на река Струма и десния ѝ приток Струмешница.
Санданско-Петричка котловина | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България, Гърция |
Надм. височина | 200 m |
Дължина | 42 km |
Ширина | 13 km |
Площ | 550 km2 |
Инфраструктура | |
Селища | Сандански, Петрич, Кресна |
Котловината е разположена между планините Пирин (на изток), Малешевска и Огражден (на запад и северозапад), Беласица (на югозапад), Сенгелска и Славянка (на югоизток). Средната ѝ надморска височина е около 200 m, а площта – около 550 km2. Максималната ѝ дължина е 42 km, а ширината ѝ достига до 13 km. Условно се разделя на две полета – Санданско (по-голямо, с посока север-юг) и Петричко (по-малко, с посока запад-изток) като между тях е разположен младият, в геоложки смисъл, угаснал вулкан Кожух. Най-високите части на Кожух се издигат на близо 200 м над речното корито на Струма. На север чрез Кресненското дефиле се свързва със Симитлийската котловина, а на юг чрез Рупелския пролом – с обширното Сярско поле в Гърция. На запад е широко отворена към Струмишкото поле в Северна Македония.
Формирането на котловината започва в началото на терциера чрез грабеновидно пропадане. През плиоцена се образува обширен сладководен басейн, който през кватернера се оттича. Котловината е силно разчленена и нахълмена от многобройни долини и от угасналия вулкан Кожух. В южната ѝ част е образуван малкият, но изразителен Марикостински пролом между Митин рид и Бански рид. Обширната ѝ заливна тераса в рамките на котловината на места е заблатена. Двете главни долини в котловината на Струма и Струмешница са с широки алувиални дъна. В северната ѝ част, в полите на Малешевска планина, край село Палат има находища на флуорит. По околните разседи, по които котловината е потънала бликат множество минерални извори – при Сандански, Левуново, Марикостиново, местността Рупите в угасналия вулкан Кожух, Петрич.
Котловината е с преходносредиземноморски климат и е едно от най-топлите места в България. Тук са най-високите средногодишни температури за страната – в Сандански 13,9 °C, в Петрич 13,6 °C; средна януарска температура Сандански 2,4 °C, Петрич 1,6 °C; средна юлска температура Сандански 24,6 °C, Петрич 25,1 °C. Годишната сума на валежите е 534 mm в Сандански и 670 mm в Петрич, като максимумът им е през зимата и районът е най-сухият за цялата страна. Снежната покривка се задържа само няколко дни.
Санданско-петричкото поле се отводнява от река Струма и нейните множество притоци извиращи от съседните планини – леви: Влахинска река, Санданска Бистрица, Мелнишка река, Пиринска Бистрица и др.; десни: Цапаревска река, Лебница, Струмешница и др.
Покрай речните корита почвите са предимно алувиални и делувиални, а по хълмистата ѝ част и периферията – канелени ливадни горски почви.
В котловината се разполагат зеленчукови градини, както и насаждения от праскови, киви, смокини и маслини. Добре развити са някои отрасли в земеделието, с които районът се специализира в рамките на страната: лозарство, тютюнопроизводство, овощарство. По поречието на Струма се срещат влаголюбиви растения като елша, топола, върба и чинар, а животинският свят е представен от средиземноморските видове отровния паяк, воден плъх, блатна костенурка, усойница, пепелянка, смок и други. Санданско-Петричката котловина се намира на една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към Африка – Виа Аристотелис (Задбалканския път).
В наносните конуси на дъното на котловината са формирани значителни количества грунтови води. На базата на множеството минерални извори се развива балнеолечебното дело, както и производството на оранжерийни зеленчуци.
Поради благоприятните климатични и почвени условия котловината е гъсто заселена. В нея са разположени 3 града и 53 села.
В България:
В Гърция:
През котловината преминават участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:
Успоредно на първокласен път № 1 преминава и трасето на жп линията от София за Солун и отклонението от гара Генерал Тодоров до Петрич.
Районът е почти напълно усвоен, тъй като туризмът и земеделието са добре развити и му придават добра икономическа стабилност.
This article uses material from the Wikipedia Български article Санданско-Петричка котловина, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.