Област Благоевград Самуилово

До 1935 година селото носи името Димидово.

Самуилово
Белата чешма – символ на селото
Самуилово Координати: 41°22′17.34″ с. ш. 23°05′28.33″ и. д. / 41.371485° с. ш. 23.091204° и. д. 41.371485, 23.091204 Самуилово
Общи данни
Население	827 души (15 март 2024 г.) 69,1 души/km²
Землище	11 979 km²
Надм. височина	513 m
Пощ. код	2879
Тел. код	07423
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	65293
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Самуилово Кирил Стоянов (ДГ, НДСВ)
Самуилово в Общомедия

Село Самуилово се намира в полупланински район, в северното подножие на планина Беласица (в Подгорието). Отстои на около 12 километра западно от общинския център Петрич. Съседни села са Коларово и Камена. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 720 мм). Северно край землището на селото тече река Струмешница. Почвите са предимно делувиално-ливадни и песъчливи. Населението нараства от естествен прираст. Самуилово е един от удобните изходни пунктове за планинския първенец на Беласица – връх Радомир и високите части на планината. От селото до местността и хижа Лопово води 14 километров макадамов път.

Село Самуилово има богата древна история. В местността Герковец са открити останки от антично селище от римската епоха. В местността Кюмлуко се намират останки от средновековно поселение.

За първи път селото се споменава в османски регистър от 1570 година, под името Демидово. В същата година в него живеят 39 християнски домакинства и 4 мюсюлмански. Според друг регистър от 1664 – 1665 година в селото живеят едва 7 християнски домакинства.

Вероятно към началото на 30-те години на XIX век българското население е прогонено и на негово място се заселват турски семейства емигрирали от Сърбия и Гърция. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Димидово (Dimidovo) е посочено като село със 70 домакинства със 144 жители мюсюлмани. Към края на XIX век според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Демидово има 350 жители, всички турци.

След Балканските войни от 1912 – 1913 година селото е присъединено към България. Турското му население се изселва и на негово се заселват българи-бежанци от Егейска Македония (предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско и град Кукуш), Струмишко и планинци от Огражден планина. По времето на Първата световна война в землището на селото квартирува Шеста пехотна бдинска дивизия, която през 1916 година изгражда възпоменателна чешма-паметник, известна днес под името Белата чешма.

В землището на селото в планина Беласица се намира проходът Демир капия, където на 19 октомври 1925 година започва известният в историята Петрички инцидент.

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

• Основно училище „Антон Попов“ – закрито 2016 година
• Читалище „Антон Попов“

• Парк „Белата чешма“
• Храм „Свето Успение Богородично“
• Язовир „Валтата“

• Традиционният събор на селото се провежда всяка година на 15 август – Успение Богородично.

 

Свързани със Самуилово

•   Антон Попов (1915 – 1942), български журналист и поет
•   Кирил Терзиев (р. 1983), брозов медалист по свободна борба от Пекин 2008
•   Серафим Бързаков (р. 1975), световен и европейски шампион по свободна борба
•   Фердинанд (Федя) Яков (1935 – 1996), български писател и журналист

Починали в Самуилово

•   Иван Смоларски (1872 – 1928), български революционер, войвода
•   Христо Андонов (1887 – 1928), български революционер, войвода

• Серафим Бързаков откри зала по борба в родното си село Самуилово Архив на оригинала от 2009-05-30 в Wayback Machine., www.sport1.bg