Долно Спанчево
До̀лно Спа̀нчево е село в община Петрич, област Благоевград, България.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Спанчево.
| Долно Спанчево | |
 | |
  Долно Спанчево  Долно Спанчево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 89 души (15 март 2024 г.) 13,7 души/km² |
| Землище | 6591 km² |
| Надм. височина | 232 m |
| Пощ. код | 2869 |
| Тел. код | 07425 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 22842 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Долно Спанчево Силвия Мицева (ГЕРБ) |
| Долно Спанчево в Общомедия | |
География
Село Долно Спанчево е разположено в Санданско-Петричката котловина на 17 км източно от общинския център Петрич. Климатът е преходносредиземноморски с авгусовски минимум и ноемврийски максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 530 мм. През селото преминава пътят Петрич – Гоце Делчев.
История
Етимология
Името е по изчезналото лично име *Спан < спан „който много спи“. Сравними са местното име Спанча, горист хълм и пасище на З от Алистрат, Драмско, селищните имена Горно Спанчево, Санданско, Спанчов, Силистренско, Спанчово, Ругуновско, Спанчево, Кочанско, Спанци, Леринско, Спанците, Габровско, река Спанч, Кукушко.
В Османската империя
През XIX век Долно Спанчево е смесено българско-турско селище, числящо се към Демирхисарската кааза на Серския санджак. През 1859 година в селото е изградена църквата „Свети Георги“, обявена за паметник на културата.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Спанчово долне (Spantchovo-dolné) е посочено като село с 82 домакинства със 150 жители мюсюлмани и 70 жители българи, а изселеният по-късно Сердар чифлик е отбелязан с 26 домакинства и 100 жители българи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Спанча, 6 часа на СИ от Валовища, 1/2 час до Бистрица. Било е преди пет години чифлик Сердар, който се изселил. Останалата земя се обработва от околните села. Път равен. Гръцка църква. 40 турски къщи и 20 български. | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 400 жители – 200 българи-християни и 200 турци.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Долно Спанчево (Dolno-Spantchovo) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на селото се състои от 200 българи екзархисти.
През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, а 30 къщи са опожарени.
В България
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, селото е окупирано от гръцката армия.
Население
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
| Численост | |
| Общо | 117 |
| Българи | 117 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Личности
- Родени в Долно Спанчево
Ангел Харизанов Спанчовалията (1870 – 1902), български революционер, деец на ВМОК, роден в Горно или Долно Спанчево
- Починали в Долно Спанчево
- Асен Хадживасилев (1877 – 1923), български революционер
Бележки
This article uses material from the Wikipedia Български article Долно Спанчево, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.