Тунел Под Ла Манш

Инфраструктурата на тунела се управлява и експлоатира от европейската публична компания Getlink, бивша Groupe Eurotunnel. Eurostar пък е компанията, оператор на тунела. Тя осъществява високоскоростния превоз на пътници, свързвайки Лондон и Кент във Великобритания с Париж и Лил във Франция и Брюксел в Белгия.

Тунел под Ла Манш на френски: tunnel sous la Manche, на английски: Channel Tunnel
Входът на тунела от френска страна
Основни данни
Вид	железопътен тунел
Пресича	пролив Па дьо Кале
Начало	Кокел, Франция
Край	Фолкстоун, Великобритания
Надм. височина	-75 m
Технически данни
Дължина	50,45 km
Ширина	2 × 7,60 m
Коловози	2
Електрифициран	25 kV AC
История
Построен	1987 – 1994 г.
Експлоатация
Собственик	Eurotunnel
Сайт	eurotunnel.com
Карта
51°01′18.24″ с. ш. 1°28′46.51″ и. д. / 51.021734° с. ш. 1.479586° и. д. Координати: 51°01′18.24″ с. ш. 1°28′46.51″ и. д. / 51.021734° с. ш. 1.479586° и. д. 51.021734, 1.479586
Тунел под Ла Манш в Общомедия

• През 1802 г. френският инженер Албер Матийо-Фавие (фр. Albert Mathieu-Favier) дава идея и проектира първия тунел под Ла Манш;
• През 1830 г., след като влизат в действие парните локомотиви, възникват идеи за железопътен тунел под Ла Манш. Пример за това е французинът Том дьо Гамон, който в продължение на 30 години разработва различни проекти на тунела. До 1945 г. обаче проектите за построяването на такъв тунел остават само идейни.
• През 1957 г. е създадена специална международна проектантска група и към 1973 г. са предложени 4 варианта на сухоземен път:
  • Europont – въжен мост, който като вариант почти веднага е отхвърлен поради високата си цена (6 милиарда паунди стерлинги);
  • Euroroute – комбинация между мост и железопътен тунел под пролива;
  • Channel Expressway – тунел с тръби за железопътен и шосеен транспорт;
  • Eurotunnel – железопътен тунел (проектът е разработен през периода 1972 – 1975 г.), който е възприет като най-подходящия вариант.
• През 80-те години проектът Eurotunnel е доразработен и на 1 декември 1987 г. започват строителните работи от страната на Великобритания.
• На 1 декември 1990 г. строителните групи от Великобритания и Франция се срещат под пролива;
• На 6 май 1994 г. британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално тунела. Месец по-късно започва редовното движение на влакови композиции.
• През юни и юли 2015 г. тунелът става причина за мигрантска криза, причинявайки редица политически проблеми. Стотици мигранти от Източна Африка, в опита си да достигнат до Обединеното кралство, се качват на вагоните в движение и десетки от тях умират. Впоследствие правителствата на Великобритания и Франция предприемат мерки за сигурност, за да предотвратят преминаването на мигрантите през границите.

 

 

 

• Тунелът е предназначен единствено за железопътен транспорт;
• Тунелът е с 3 отделни тръби – две основни, с релсов път, и една малка служебна/аварийна;
• Основните тръби са с диаметър 7,60 m;
• Тунелът е с дължина около 51 km, като 39 km от тях са на дълбочина 40 m под дъното на Ла Манш.

• През тунела преминават влакови композиции, които се товарят с автомобили, автобуси и камиони на терминалите в градовете Кале и Фолкстоун.
  • Тези влакови композиции се обслужват от фирмата GetLink.
  • Една влакова композиция от този вид събира 120 автомобила и 12 автобуса, или товарни камиони.
  • Терминалите имат голяма пропускателна способност; те са оборудвани със специални рампи и трябва да извършат натоварването за кратко време, за да могат да съперничат на фериботния транспорт.
  • Пътуващите в автомобилите, автобусите и камионите водачи и/или пътници остават в превозното средство.
  • Скоростта за движение в тунела е 160 km/h.
  • Времето за преминаване на тунела е 35 минути.
• През тунела преминават пътнически влакови композиции на Eurostar.
  • Тунелът обслужва 2 линии: Лондон – Париж и Лондон – Брюксел.
  • Качването на пътниците става или в началната гара, или в следващата междинна гара – Лил във Франция и Ашфорд във Великобритания.
  • Скоростта на движение извън тунела е 300 km/h.