Русинският език се говори в няколко централно- и източноевропейски държави: Украйна, Полша, Унгария, Словакия, Австрия, Румъния, Сърбия и Хърватия, както и от голям брой емигранти в Северна Америка и Австралия.
Във всички страни той е признат официално и има статут на малцинствен език, с изключение на Украйна, където официалната политика е непризнаване на съществуването на русинско малцинство и език. През 1991 г. бива проведен референдум в Задкарпатието, на който 78% гласуват за автономия на русините, но официалните власти в Украйна не се съобразяват с резултатите.
Русински език русиньскый язык / rusyńskŷj jazŷk | |
Страна | Украйна, Словакия, Сърбия, Полша и други в Източна Европа |
---|---|
Регион | Европа |
Говорещи | 610 000 |
Писменост | кирилица, латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Славянски Източнославянски Русински | |
Официално положение | |
Официален в | – |
Малцинствен в | Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия |
Кодове | |
ISO 639-1 | ry |
ISO 639-2 | sla |
ISO 639-3 | rue |
Региони на говорене на езика | |
Русински език в Общомедия |
Поради липсата на единна държава, русинският език не е унифициран и съществува под формата на много различни варианти. В повечето от страните, където се използва от русинското малцинство, русинският език е кодифициран като книжовен, според нормите на диалекта, говорен в дадената страна. Затова различията в отделните варианти на русинския език понякога са доста големи. Те се състоят както в графичната и правописната система, така и във фонетиката, морфологията, синтаксиса и лексиката.
Русинският език е не напълно изучен. Един от трудовете, в които се говори за русинския език е: Супрун А. Е. и Калюта А. М., Введение в славянскую филологию, Минск (1981).
По произход русинският език е източнославянски. Той е най-близко сроден с украинския, защото, за разлика от руския, във всички диалекти на русинския не се наблюдава преминаване на неудареното о в а. Въпреки това, много от русините наричат себе си руснаци, а езика си – руски.
Русинският език се дели на два основни диалекта: карпато-русински и панонски русински. Панонският русински притежава много от особеностите на западно славянските езици и предизвиква спорове, дали русинският е източно славянски или западно славянски език.
Известният славист Свен Густавсон прави преглед на историята и съвременното състояние на русинския език в реферата си „Русинският език в Югославия – диахрония и синхрония“, изнесен в Прешов на 6 октомври 1983 г. В него д-р Густавсон казва: „Имало е и все още има много различни мнения или теории за произхода на русините и русинския език, като се започне от това, че русините по произход са украинци и се завърши с това, че русинският език представлява словашки диалект. Има и различни преходни форми между тези мнения. Тази разнородност на теориите има своите корени в сложната езикова, етническа и политическа ситуация в прародината на русините, т.е. в Карпатска или Унгарска Рус. В тези райони не е имало ясни етнически и езикови граници. Тук се пресичат и смесват източнославянски и северни (т.е. лехитски) и южни западнославянски изоглоси… До тези райони достигат и някои южнославянски изоглоси и някои балканизми. Именно тази сложна езикова ситуация е дала повод за дискусия за езиковата основа на източнословашките диалекти“.
Дълго време русините били считани за словаци и при изучаване на източно словашките диалекти не са вземани предвид различните етноси – словаци и русини. Теорията за източно славянската, т.е. украинската основа на източно словашките диалекти бива лансирана още в началото на 20 век. Полски слависти през 30-те години на 20 век считат, че основата на източно словашкия диалект е лехитска, т.е. полска, което значи, че тези диалекти отначало са били лехитски, а след това се словакизирали. По-късно тази теория бива отхвърлена. След Втората световна война известният руски славист Сергей Бернщейн прави компромис между двете теории. Той твърди, че в основата на източно словашкия диалект лежи и източно славянски, и лехитски. Словашките диалектолози и лингвисти, разбира се твърдят, че основата на източно словашкия диалект е словашка. Обаче, именно на тяхната територия може да се открие словакизация на изконни източно славянски, т.е. русински диалекти.
Русините извън рамките на Царска Русия винаги са били в ръцете на различни политически сили и са се намирали под влиянието на различни политически течения. Поради това политическите домогвания у русините често са били противоречиви, а националното им самосъзнание – доста слабо. Това е основната причина те все още да нямат общ книжовен език.
В Русия сега е популярна тезата, че русините са всъщност задкарпатски руснаци, които говорят руски език. Будителят на русините от 19 век Александър Духнович в Русия е считан за руски просветител. Обаче самият Духнович се е считал за русин и в едно стихотворение, написано на русински, твърди: „Я русин був, есмь і буду, / Я родився русином, / Чесний свой род не забуду, / Останусь його сином.“ (Бил съм русин, съм и ще бъда, родил съм се русин, честния си род не ще забравя, ще остана негов син).
Поради оскъдната информация за русинския език, по-долу се дават, в общи линии, особеностите на русинския език, използван на територията на Румъния и бивша Югославия (Сърбия и Хърватия).
Русините използват кирилица в няколко различни варианта: руска кирилица, със запазен ы, украинска кирилица с и = ы, и і = и и ї = йи, є = йе, както и русинска кирилица.
Напоследък се налага опростената русинска кирилица с и = ы и ї = и или йи, є = йе. В русински се прави разлика между г = γ и ґ = g – обикновено в чужди думи и имена: Ґуставсон, Заґреб, Евґения.
Правописът в русински е умерено морфологичен, като отклоненията се правят при отразяване на стари фонетични промени: нашлїдство, а не наслїдство, чаше, а не часє и т.н. Буквата й се използва и за означаване на меко или йотувано о: у енциклопедийох (в енциклопедиите), ураховйован (причисляван).
В своята фонетика русинският език съхранява множество влияния от езиците на народите, сред които са живели русините в течение на векове. Най-характерно е полското влияние върху фонетиката на русините извън Задкарпатието, което се състои в омекотяване на с и з непосредствено пред меки гласни или в консонантни групи пред такива гласни: час (време) – у тим чаше (в това време), рижни (разни), швет (свят), нашлiдство (наследство) и т.н.
Западнославянски влияния във фонетиката на русински се срещат и:
Словашко или южнославянско влияние има в случаи като драга, глас, бреза, млєко, където в източнославянски има дорога, голос, береза, молоко.
Праславянското о в затворени срички или става и (като в украински) (рижни < розни), или се запазва война. Обаче в различни варианти на русинския тази промяна е непоследователна, дори и в един и същ текст: меджi двома швiтовима войнами и меджi двома швiтовима вiйнами.
При имената е запазена падежната система, като се забелязват следните особености:
При глаголите наблюдаваме следите особености:
Лексиката на русинския език също е отражение на многовековното съжителство на русините с редица славянски и неславянски народи. Освен типичната източнославянска лексика, срещат се много заемки от полски и словашки, а също така и от сръбски и хърватски.
По-долу са дадени някои примери за заемки в русински:
розпатриц < rozpatrzyć (да разгледам, да обсъдя)
барз < bardzo (много)
друковац < drukować (отпечатвам)
потримац < potrzymać (да подкрепя)
Това са думи, които са близки в полски и словашки, поради което е трудно да се каже от кой език са заети:
приклад (пример)
становиско (гледна точка)
похопенє < pochopenie (разбиране, схващане)
жадац < žiadať (искам, изисквам, моля)
Това са думи предимно от сръбски език, които са навлезли най-вече в русинския език, използван на територията на бивша Югославия:
уметнїцки < umetnički (художествен, свързан с изкуство)
поклопйованє < poklapanje (съвпадение)
спрам < spram (според)
В синтаксиса на русинския език също могат да се забележат различни влияния:
This article uses material from the Wikipedia Български article Русински език, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.