Ромен Ролан: френски писател и музиколог
Ромен Ролан (на френски: Romain Rolland) е френски писател, идеалист, пацифист, антифашист, биограф, романист, носител на Нобелова награда за литература (1915) за творбата си „Жан Кристоф“.
| Ромен Ролан Romain Rolland | |
| френски писател и музиколог | |
 Ромен Ролан през 1915 г. | |
| Роден | Кламси, Франция |
|---|---|
| Починал | 30 декември 1944 г. Везле, Франция |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Екол нормал (Париж) Парижки университет |
| Работил | писател, есеист, драматург, биограф, музиколог |
| Литература | |
| Период | 1888 – 1944 |
| Жанрове | исторически роман, биография, съвременен роман |
| Известни творби | „Жан Кристоф“ (1904 – 1912) |
| Награди |  Нобелова награда |
| Повлиян | Жан-Жак Русо, Франсоа Рабле, Ернест Ренан, Лев Толстой, Махатма Ганди, Анри Бергсон, Херман Хесе |
| Семейство | |
| Баща | Емил Ролан |
| Съпруга | Мария Павловна Кудашова |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Ромен Ролан в Общомедия | |
Биография и творчество
Роден е на 29 януари 1866 г. Учи в Париж и Рим, дипломира се през 1895 г. с докторат по изкуствата. На 29 години става преподавател по история на изкуството в Екол Нормал Сюпериор в Париж, а осем години по-късно – в Сорбоната.
Поддържа кореспонденция с Лев Толстой, Максим Горки, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн.
Романът му „Жан Кристоф“ се състои от 10 книги и е най-големият познат роман, преведен на много езици.
Ромен Ролан е вероятно един от най-горещите привърженици на Обществото на нациите и обединяването на духовните сили на човечеството срещу варварството. Една от причинете да бъде присъдена на Ромен Ролан Нобеловата награда за 1915 е книгата му „Над суматохата“. Това са поредица статии писани в Швейцария в началото на Първата световна война и издадени в сборник. В тази Европа, която загива, а нейните деца взаимно се избиват, писателят призовава към създаване на гражданско пространство и „крепост“, в което високите морални и духовни ценности да властват над несправедливостта и омразата между нациите. Книгата започва с изречението „Великият народ, в плен на войната трябва да брани не само границите си, а и своя разум“. Патосът за необходимостта от „обединяване на всички свободни и братски сърца в света“ и задължението на братята по перо: „Занаята на интелектуалците е да дирят истината сред погрешните представи“, звучат и днес актуално и не са изгубили силата си.
Умира на 30 декември 1944 г.
Библиография
- Amour d'enfants (1888)
- Les Baglioni (1891)
- Empédocle (1891)
- Orsino (1891)
- Le Dernier Procès de Louis Berquin (1892)
- Les Origines du théâtre lyrique moderne (1895)
- Histoire de l'opéra avant Lully et Scarlatti (1895)
- Cur ars picturae apud Italos XVI saeculi deciderit (1895)
- Saint-Louis (1897)
- Aërt (1897)
- Les Loups (1898)
- Le Triomphe de la raison (1899)
- Danton (1899)
- Le Poison idéaliste (1900)
- Les Fêtes de Beethoven à Mayence (1901)
- Le Quatorze Juillet (1902)
- François-Millet (1902)
- Животът на Бетховен, Vie de Beethoven (1903)
- Le temps viendra (1903)
- Le Théâtre du peuple (1903)
- La Montespan (1904)
- Жан-Кристоф, Jean-Christophe (1904 – 12)
- Микеланджело, Vie de Michel-Ange (1907)
- Musiciens d'aujourd'hui (1908)
- Musiciens d'autrefois (1908)
- Antoinette (1908)
- Панаирът на площада, La Foire sur la place (1908)
- В къщата, Dans la maison (1908)
- Haendel (1910)
- Приятелките, Les Amies (1910)
- Горещият храсталак, Le Buisson ardent (1911)
- Животът на Толстоя, La Vie de Tolstoï (1911)
- Les Amies (1911)
- Новият ден, La Nouvelle Journée (1912)
- L'Humble Vie héroïque (1912)
- Au-dessus de la mêlée (1915)
- Salut à la révolution russe (1917)
- Pour l'internationale de l'Esprit (1918)
- Empédocle d’Agrigente et l'Âge de la haine (1918)
- Кола Брьонон: „Нашенецът си е жив и здрав“, Colas Breugnon (1919)
- Pour l'internationale de l'Esprit (1919)
- Les Précurseurs (1919)
- Clérambault (1920)
- Пиер и Люси: Историята на една любов, Pierre et Luce (1920)
- Pages choisies (1921)
- La Révolte des machines (1921)
- Анета и Силвия, Annette et Sylvie (1922)
- Les Vaincus (1922)
- Лято, L'Été (1924)
- Махатма Ганди, Gandhi (1924)
- Майка и син, Mère et fils (1924)
- Игра на любовта и смъртта, Le Jeu de l'amour et de la mort (1925)
- Pâques fleuries (1926)
- Léonides (1928)
- De l'Héroïque à l'Appassionata (1928)
- Essai sur la mystique de l'action (1929)
- L'Inde vivante (1929)
- Vie de Ramakrishna (1929)
- Vie de Vivekananda (1930)
- L'Évangile universel (1930)
- Goethe et Beethoven (1930)
- L'Annonciatrice (1933)
- Quinze Ans de combat (1935)
- Compagnons de route (1936)
- Le Chant de la Résurrection (1937)
- Les Pages immortelles de Rousseau (1938)
- Robespierre (1939)
- Бетховен, Великите творчески епохи, Недовършената катедрала, Девета симфония, La Cathédrale interrompue (1943 – 45)
- Péguy (1945)
Външни препратки
- Произведения на Ромен Ролан в
Моята библиотека - Венцеслав Константинов, „Клод Дебюси през погледа на Ромен Ролан“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
- ((en)) Ромен Ролан в
Internet Movie Database - ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Ромен Ролан, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
Бележки
This article uses material from the Wikipedia Български article Ромен Ролан, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.