Палеонтология

Изяснява условията, причините и закономерностите на еволюцията им и изучава биологичните проблеми (палеобиология). Названието палеонтология има гръцки произход. Има разнообразни дялове – палеозоология, палеоботаника, палеоекология и др. Тясно свързана е с биологията и геологията, както и със стратиграфията.

Назването палеонтология идва от гръцки и означава наука за древните организми (palaios – древно, ontos – същество и logos – учение). За първи път това название е било използвано прз 1825г. от френски учен Бленювил (H. M. Ducrotayde Blainiville), но добива широко базпространение след като Г. И. Фишер започва да чете лекции по палеонтолотия през 1834г.

Палеонтолотията изучава останки от запазили се в земните пластове от организми от предишни геоложки епохи или следи от жизнената им дейност, наречени вкаменелости или фосили.

Като биоложка наука палеонтологията е свързана със зоологията, ботаниката и микологията, изучаващи морфологията, анатомията, физиогенетиката, екологията и еволюционното развитие на съвременните животни, растения и гъби. Палеонтологията е тясно свързана и с някои геоложки науки, като биостратиграфията, историческата геология, палеонтографията и литологията. Въз основа на фосилите може да се определи дали дадена част от геоложки слой е бил морски или континентален. Възможно е и да се установи геоложката възраст на проучваните слоеве и да се правят сравнения между еднаквите по възраст пластове независимо от разстоянието между тях.

Задачите, стоящи за решаване от палеонтологията са много и всеобхватни. Като по-важни проблеми могат да се възпримат изучаване на видовия състав на древните организми по фосилилните им останки; изучаване на морфологията, особеностите в устройството и именчивостта им; изучаване на измененията в индивидуалното им развитие; определяне на времето на съществуване и ареала на разпространение на всеки изучен вид; изясняване на начина на живот и взаимоотношенията със средата на даден вид въз основа на морфофункционален аланиз, изучване на физикогенетичното развитие на видовете, родовете и другите по-високи таксони и разработване на систематиката им; устаноняване на значението на изучаваните видове за биостратиграфията, за възстановяване на физикогеографските и палеоклиматичните условия и други.

Натрупването на огромен палеонтоложки материал довежда до необходимост от обособяване на специализирани клонове на палеонтологията.

• Палеозоологията изучава древните животни и е тясно свързана със зоологията. Разделя се на палеоозология на гръбначните и безгръбначните животни.
• Палеоботаниката изучава древната растителност и е тясно свързана с ботаниката.
• Микропалеонтологията изучава микроскопични организми, например фораминифери, радиоларии, остракоди, конодонти, отолити и други.
• Палеоекологията изяснява начина на живот на изчезналите организми – начин на хранене, придвижване, нападения, защита, особености в размножаването и други. Въз основа на получените разултати науката възстановява условията на живот на определени организми или цели организмови съобщества.
• Тафономията се занимава със закономерностите на затрупването и образуването на местонаходища от изкопаеми фосилирани организми
• Палеозоогеографията изучава закономерностите на разпространение на организмите през геоложкото минало, промяната на ареалите и причината за това
• Палеоанатомията изучава анатомическото устройство на древните организми. При тези изследвания често се налагат сравнения с подобни съвременни организми.
• Палеофизиологията изяснява жизнените процеси като храносмилане, дишане, кръвообращение, скелетоизгражване и др. на древните организми.
• Палеоембриологията изучава ембионалното развитие на древните организми.
• Палеопатологията изучава различните прижизнени повреди и болестни състояния, довели до нарушаване и промяна на скелета при някои фосилни организми.

По отношение на гръбначните животни, най-късно започват системните изследвания в областта на палеонтологията на птиците. Въпреки това, днес палеоорнитологията (както се нарича палеонтологията на птиците) е най-бурно развиващият се клон от палеозоологията. Първите публикации върху изкопаеми птици от България се появяват в началото на 1980-те години и те са дело на чуждестранни изследователи. Като направление палеоорнитологията в България се обособява чрез изследванията на проф. Златозар Боев, който проучва фосилни и субфосилни птици от повече от 110 находища в страната. Тяхното начало е също през 1980-те години и към 2013 г. книжнината по изкопаемите птици на България вече надхвърля 200 заглавия. Много по-развита е палеонтологията на бозайниците, от които в земните пластове се запазват несравнимо много по-голям брой определяеми костни (и зъбни) вкаменелости. По палеонтология на влечуги, земноводни и риби в България все още има твърде малобройни изследвания. Първият български палеонтолог по гръбначни животни е професорът от Софийския университет Петър Бакалов.