Капитал (на латински: capitalis) е съвкупност от блага, имущества, активи, използвани за получаването на печалба и богатство.
В най-тесен смисъл това е източник на доход под формата на средства за производство (физически капитал). Под паричен капитал се разбират пари, с помощта на които се придобива физическия капитал. Влагането на материални и парични средства в икономиката, в производството, се нарича също капиталовложение или инвестиция. За капитал не се считат ресурси, вложени в потребление на стоки и услуги.
Капиталът е паричният израз на стойността на вложените активи в предприятието. Най-общо може да се определи като притежаваните, създадените и използваните от човека ресурси, които правят възможно и в бъдеще да се произвеждат стоки и услуги. Капиталът се дели на две основни групи по това как е придобит. Те са собствен и привлечен. А от гледна точка на производството капиталът се дели на оборотен и основен.
Капиталът е съвкупен израз на всички средства, които се притежават от стопанските субекти и са предназначени за стопански цели и е паричен израз на притежаваното имущество. Той включва имуществото, средствата за производство и всички стопански блага от веществен и невеществен характер. Капиталът е икономическа категория, която се измерва в парична стойност, като величината му е променлива и зависи съществено от голяма съвкупност на вътрешни и външни фактори.
Терминът капитал произлиза от латинския език. Думата caput – глава, е използвана от римляните да обозначават заетата срещу лихва парична сума, т.е. главница. По-късно представителят на школата на физиократите Франсоа Кене насочва вниманието върху капитала под името аванси, влагани в земеделието основно във веществена форма. Различава първоначални аванси (машини и съоръжения) и ежегодни аванси (семена и торове).
Капиталът в общи линии може да се раздели на:
Според формата му може да е:
Капиталът е съвкупност от ресурсите, които могат да бъдат използвани в производството на стоки и услуги. Той е един от трите фактора на производството, заедно със земята и труда.
Адам Смит в своята книга „Богатството на народите“ (Wealth of Nations, Book II, Chapter 1) прави разграничение между основен и оборотен капитал.
Сравнително пълно изследване на същността, формите и кръгооборота на капитала е представено от Карл Маркс в неговите три тома с общо наименование „Капиталът“.
В теорията на Карл Маркс капиталът се формира като принадена стойност в резултат на използването на работната сила от капиталистите.
Маркс въвежда понятията променлив и постоянен капитал. Постоянният капитал се отнася до инвестициите в други фактори на производство, различни от работна сила, като например суровини, машини и съоръжения, които участват в производство. Сумата от стойността, вложена като първоначална инвестиция (средствата за производство) не се различава от стойността на произведените продукти. Променливият капитал се отнася до инвестициите в работна сила, които единствено създават прираст под формата на принадена стойност. Този процес Маркс описва със следната капиталова схема:
Капиталът (капиталните блага) са ресурси, които играят роля на бъдещи фактори на производството. Например, машината е капитал само в случай, че този, който се разпорежда с нея, планира да я използва в бъдеще за производството на блага. Т.е. капиталът се разглежда като текущата парична стойност на капиталните блага.
Ойген фон Бьом-Баверк критикува теориите на Карл Маркс и на класика Давид Рикардо. Според него капиталоинтензивността (capital intensity) зависи от кръговия характер на производството (roundaboutness). Най-напред се произвеждат капиталови стоки (машини, оборудване), и впоследствие с тяхна помощ се произвеждат желаните потребителски стоки.
От счетоводна гледна точка капиталът се разглежда от по-тесни позиции, защото например се изключват понятия като социален и човешки капитал, които няма как да се осчетоводят и да се представят в пасива на счетоводния баланс. За счетоводителите капиталът е „паричен израз на стойността на стопанските средства, сиреч активите, с които разполага едно предприятие за осъществяване на дейността си“.
Това означава, че ако се учреди едно предприятие с 20 млн. лв. капитал (който в случая е и основен капитал, защото още няма отчислени резерви и отчетени печалби/загуби) и с него се купят сграда за 10 млн. лв. (цена на придобиване), за 5 млн. лв. се купи оборудване и за още 5 млн. лв. се купят материали, то ще имаме следното: в пасива на счетоводния баланс ще отразим ОК = 20 млн. лв., а в актива ще отразим три позиции съответно за ДМА (10 млн. лв., сгради), ДМА (5 млн. лв., оборудване) и КМА (5 млн. лв.).
This article uses material from the Wikipedia Български article Капитал, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.