Интелектуална собственост (ИС) се отнася до творения на човешкия ум, върху които определени по закон собственици получават монопол.
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Правата на интелектуална собственост (ПИС) са защитите, предоставени на създателите на интелектуална собственост, които включват търговски марки, авторско право, патенти, права върху промишлен дизайн, а в някои юрисдикции и търговски тайни. Художествени произведения, включително музика и литература, както и открития, изобретения, думи, фрази, символи и дизайни могат да бъдат защитени като интелектуална собственост.
Интелектуална собственост е сравнително ново понятие (от 60-те години на XX в.), определящо изключителните права на творенията на човешкия ум и човешкия интелект.
Интелектуалната собственост се дели на 2 големи области: индустриална собственост и художествена собственост.
Приликата между двете групи е в това, че в двата случая става дума за обекти – продукт на интелектуалния творчески труд на човека.
Разликата между тях е в начина им на приложение – индустриалната собственост се реализира основно в индустрията, а художествената – в духовната сфера на човека, неговия живот и дейност, в областта на културата и науката.
Интелектуалната собственост може да се раздели на 4 категории:
Закрилата на интелектуалната собственост включва голям брой международни спогодби, подготвяни с помощта на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) и Световната търговска организация (WTO). Освен това Европейският съюз е създал допълнителни закони, целящи постигане на по-ефективна защита на интелектуалната собственост.
Някои критици на интелектуалната собственост, като например тези от движението за свободна култура, посочват, че интелектуалният монопол представлява опасност за здравето (в случая на фармацевтичните патенти), пречи на напредъка, и обслужва тесни интереси в ущърб на мнозинството. Широко разпространено е и мнението, че общественият интерес е ощетен от все по-експанзивното разширение на интелектуалния монопол под формата на авторски права, софтуерни патенти и патентовано „ноу хау“. Много учени и инженери изразяват загриженост, че така наречените патентни гъсталаци подкопават технологично развитие, дори във високотехнологичните области като нанотехнологиите.
Нормативните актове в България, най-важните от които са Конституцията на Република България и Законът за авторско право и сродните му права (ЗАПСП), са съобразени с изискванията на международните норми.
This article uses material from the Wikipedia Български article Интелектуална собственост, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.