Изкуствен Спътник

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Този вид спътници на български се наричат още и сателити, което произлиза от английската дума за спътник. Сателитите днес изпълняват важна роля в комуникациите.

Първият изкуствен спътник е Спутник-1, изстрелян от СССР на 4 октомври 1957 г., с което започва т. нар. „космическа надпревара“ между Съветския съюз и САЩ. Първият спътник на САЩ е „Експлорър 1“, изстрелян на 31 януари 1958 г.

Най-големият изкуствен спътник, обикалящ около Земята, е Международната космическа станция.

• Астрономически спътници – използват се за наблюдение на отдалечени планети, галактики и други космически обекти.
• Биоспътниците са изкуствени спътници пригодени да носят живи организми, основно за научно експериментиране.
• Комуникационни спътници – използват се за комуникации и за предаване на данни. Повечето комуникационни спътници се намират на геостационарни орбити и са обикновени ретранслатори на радиосигнали в микровълновия диапазон. Съществуват и по-сложни системи за двустранна връзка, както и нискоорбитални спътници за изграждане на телекомуникационни мрежи.
• Наблюдателни спътници – проектирани са да наблюдават Земята, подобно на разузнавателните спътници, но за невоенни цели. Тези спътници се използват за метеорологични наблюдения, наблюдения на околната среда, картография и др.
• Навигационни спътници – използват се за навигация, като излъчват радиосигнали и позволяват на потребителите, снабдени с необходимата апаратура за приемането им, да определят точното си местоположение.
• Разузнавателен спътник – тайни спътници, обикновено разработени от правителството и военните, използвани за военни и разузнавателни цели.
• Енергийни спътници – проектирани да събират слънчева енергия, като я преобразуват в микровълни и да я изпращат към Земята, за да генерират електричество.
• Космически станции – обитаеми станции в орбита около Земята.
• Метеорологични спътници – използвани за метеорологични нужди и наблюдение на климата на Земята.
• Миниатюрни спътници – спътници с малки размери и маса. Биват няколко вида: мини-спътници (500 – 200 kg), микро-спътници (под 200 kg), нано-спътници (под 10 kg), пико-спътници (с маса между 0.1 кг и 1 кг). Вижте също: CubeSat.

Съществуват няколко вида орбити около Земята, на които са разположени изкуствените спътници и които се категоризират според височината:

• Ниска околоземна орбита (англ. LEO: 200 – 1200 km над Земната повърхност) На тази орбита е и МКС.
• Средна околоземна орбита (англ. ICO or MEO: 1200 – 35 286 km)
• Геосинхронна орбита (англ. GEO: 35 786 km над земната повърхност)
• Геостационарна орбита (англ. GSO: Геосинхронна орбита с инклинация 0)
• Високо елиптична орбита (англ. HEO: над 35 786 km)

Съществуват и други видове орбити

• Орбита Мълния – силно елиптична орбита
• Слънчево-синхронизирана околоземна орбита
• Полярна орбита – орбита с инклинация 90, минаваща над полюсите
• Надсинхронна орбита – Орбита малко над геосинхронната. Използва се за сателити, които трябва да се преместват бавно на запад
• Подсинхронна орбита – Орбита малко под геосинхронната. Използва се за сателити, които трябва да се преместват бавно на изток

В околоземната орбита има огромно количество от така наречения „Космически боклук“ – (space junk) това са основно отломки от различни космически апарати и сателити, които все още са в орбита и не са изгорели в горните слоеве на атмосферата. Често между отломките стават сбъсъци и това води до още повече нови отломки. Най-голяма заплаха са неуправляемите и излезли от употреба сателити. Американските ВВС следят тези неуправляеми сателити с цел избягването на сблъсъци с опериращите сателити или други космически кораби.

Разработени са различни експериментални проекти от НАСА целящи улавянето на опасните отломки.

Понякога резервни ракетни двигатели се използват, за да поставят не опериращите сателити на места на които няма да пречат и съответно да направят място за новите сателити.

 

Всички изкуствени спътници (сателити) в орбита периодично се позиционират чрез помощни ракетни двигатели. Ако това не бъде извършено, орбиталната скорост на сателита постепенно ще започне да намалява с течение на времето до момент, в който частици на външната земна атмосфера ще ускорят процеса на забавяне и след опрелена граница сателитът ще започне да изгаря в горните слоеве. Позиционирането е важно и за избягването на сблъсъци с други сателити.