Игра С Карти

Различните игри с карти са започнали своето разпространение по света от Китай. Там още през 9 век по времето е придобила голяма популярност сред китайците.

Играта с карти се играе с тесте или колода карти, предназначени за конкретна игра, които са еднакви по размер и форма. Всяка карта има две страни – „лице“ и „гръб“. Гърбовете на картите в тестето са еднакви, а лицата на картите могат да бъдат различни или да се повтарят в зависимост от играта. И в двата случая картите се разпознават по тяхното лице. Комплектът от карти, който съставлява тестето е предварително известен на всички участници в играта.

Раздаването се прави, както по часовниковата стрелка, така и обратно на нея. Ако не се споменава в правилата, тогава то е:

• по часовниковата стрелка за игрите от Северна Америка, Северна и Западна Европа, и Русия
• обратно на часовниковата стрелка за игрите от Южна и Източна Европа, Азия, Южна Америка и Швейцария

Избира се играч да раздава. Този човек взима всички карти от тестето, подрежда ги в компактен куп и ги разбърква. Съществуват различни техники на разбъркване, като целта на всички е да се пренаредят картите в случаен ред. По време на разбъркването раздаващият държи тестето така, че той и другите играчи да не могат да виждат лицата на картите.

След разбъркването, раздаващият понякога предлага тестето на друг играч „да цепи“. Ако раздаването е по часовниковата стрелка, това е играчът отдясно, ако е обратно, това е играчът отляво. Поканата за цепене се прави, като се поставя тестето на масата с лицето надолу, близо до играча, който цепи, след което той вдига горната част на тестето и я поставя встрани с лицето надолу. След това останалата долна част на тестето се премества върху бившата горна.

В много от игрите на карти присъства елементът наддаване – играчите се задължават да изпълнят т. нар. обява (анонс). Това например може да бъде:

• събиране на определен брой взятки (ръце);
• събиране на определен брой точки от карти и други премии (бонуси);
• събиране на строго определен (планиран) брой взятки;
• спечелване на играта с определен брой точки от взятки.

Взятка (ръка) – всеки участник изиграва по една от своите карти на масата. Взятката печели играчът, който е изиграл най-високата карта (или коз). Той събира картите и ги прибира при себе си с лицето надолу. Взятката често се предхожда от наддаване.

Сравнителните игри с карти, наричани още сравнителни игри с карти, са основно хазартни игри с карти. Играчите поставят първоначалните си залози, раздават им се карти, те могат да ги разменят или да добавят към тях, могат да увеличават или да не увеличават залозите си, а изходът се определя чрез някаква форма на сравнение на номиналите на картите или комбинациите.

Съпернически игри

Игрите за съперничество са тези, в които играчите залагат или се „състезават“ за това кой има най-добрата комбинация. Играчът с най-добрата комбинация от карти в ръката при раздаването или играчът, който успее да блъфира останалите, за да се откажат от картите, печели ръката. Несъмнено най-известната от тази група в света е покерът, който сам по себе си представлява семейство от игри с над 100 варианта.

Покер игри

Покерът е семейство хазартни игри, в които играчите залагат в общ фонд, наречен банка, чиято стойност се променя в хода на играта, така че стойността на ръката, която имат, да надделее над всички останали според система за класиране. Вариантите се различават основно по начина на раздаване на картите и методите, чрез които играчите могат да подобрят комбинацията. Една от най-популярните разновидности на играта на карти покер е Texas Hold'em.

Банкови игри

Това са игри на късмета, които се играят за пари или чипове и в които играчите се състезават не един срещу друг, а срещу банкер. Обикновено те се играят в казина, но много от тях са опитомени и се играят у дома за бонбони, мачове или точки. В казино игрите банкерът има „предимство на предприятието“, което осигурява печалба на казиното. Популярните казино игри включват блекджек и бакара.