Диого Као

Роден е около 1440 година в португалския град Вила Реал (по други данни в Евора), незаконен син на Алваро Фернандес.

През 1481 – 1482 участва като капитан на една от каравелите в ескадрата на Диого Азанбужи за основаване на португалска колония на Златния Бряг (сега Гана). Као участва в построяването на колонията, където остават почти всички кораби от флотилията. Части от екипажите на корабите организират отряди за лов на роби, за построяване на града и форта към него.

Първо плаване (1482 – 1484)

През юни 1482 г., крал Жуау II изпраща Као начело на нова експедиция на юг. Као открива Гвинейския залив, продължава на юг и открива западното крайбрежие на Африка от 1º до 13º 30` ю.ш. (нос Санта Мария), в т.ч. на 22 юли устието на река Конго. На 6° ю.ш. слиза на брега и поставя „падран“ – каменен стълб с кралския герб, името на краля и мореплавателя и датата на откритието (същият е намерен през 1859). На нос Санта Мария (13°25′14″ ю. ш. 12°32′03″ и. д. / 13.420556° ю. ш. 12.534167° и. д.-13.420556, 12.534167) поставя още един „падран“ (открит през 1886) и през април 1484 се завръща в Лисабон.

Второ плаване (1484 – 1486)

През 1484 – 1486 Као възглавява нова експедиция с два кораба, в която взема участие известният картограф Мартин Бехайм от Нюрнберг. Експедицията открива цялото крайбрежие на Ангола и голям участък от пустинния югозападен бряг на Африка – от устието на река Кунене до нос Крос (21°46′23″ ю. ш. 13°57′00″ и. д. / 21.773056° ю. ш. 13.95° и. д.-21.773056, 13.95), където поставя трети „падран“. По този начин Као открива над 2500 км от западното крайбрежие на Африка на юг от екватора.

На връщане, в устието на река Конго, е ухапан от отровна змия и умира, а почти целия му екипаж загива при атака на племето живеещо в близост до реката.

След завръщането си от плаването през 1492 Мартин Бехайм изработва в Нюрнберг най-стария съхранил се глобус на Земята.

• Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 61 – 62.
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 1 Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба), М., 1982 г., стр. 251 – 252. Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine.