Немили-Недраги

И до днес тя е сред най-популярните произведения от своята епоха и заема традиционно място в българското образование.

Повестта е публикувана за първи път през 1883 г. (т.нар. Пловдивски период) в списание „Наука“, а по-късно през 1891 г. е включена в „Повести и разкази“. С оглед творческото развитие на Вазов „Немили-недраги“ е третата по ред белетристична творба на писателя след спомените „Неотдавна“ и повестта „Митрофан“ (по-късно „Митрофан и Дормидолски“).

Повестта представя живота на българските емигранти (хъшове) в годините малко преди Освобождението.

Герои на творбата са редовите участници в националноосвободителното движение на България от османско владичество – хъшовете, изгнаници в Браила. Принудени да живеят в нищета, мизерия и социална изолация. Те се събират в „Народната кръчма на Знаменосеца“, която е собственост на един от главните герои в повестта – Странджата. Там те планират плановете за връщането в Родината и желаното извоюване на нейната свобода.

Сред основните герои на произведението са: Странджата (с прототип Никола Странджата) – по прякор Знаменосеца, Македонски (с прототип Христо Македонски), Хаджията, Попчето, Бръчков (с прототип Иван Вазов и Илия Станчов Бръчков), Мравката и Владиков (с прототип Иван Владиков). В повестта липсва централен герой, който да обособи единна сюжетна линия. В едни от епизодите такава водеща роля изпълнява Странджата, в други – Македонски, в трети – Бръчков или Владиков.

• Елевтеров, С. Многопластовата структура на повестта „Немили-недраги“, сб. „Българската критика за Иван Вазов“, С., 1988, с. 559 – 576
• Минев, Д. Иван Вазов. Проучвания и извори на творчеството му. С., 1967, с. 11 – 40
• Цанева, М. Из поетичния свят на Иван Вазов. С., 1965, с. 46 – 60. Иван Вазов в Пловдив. С., 1966, с. 301 – 314. Писатели и творби. С., 1980, с. 126 – 138. Иван Вазов. II изд. С., 1983, с. 24 – 35

• „Немили-недраги“ на сайта   „Моята библиотека“

 

Тази статия, свързана с литература, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.