Димитър Михалчев: български философ и общественик

Роден е в Лозенград на 25 декември 1880 г. Учи в гимназията в Одрин. Завършва Висшето училище в София (днес Софийски университет). Като студент се включва във ВМОРО и напуска лекциите за да участва в Преображенското въстание. Работи като коректор във вестник „Вечерна поща“. Негов пръв учител и професор е д-р Кръстьо Кръстев, вдъхновителят и създателят на литературния кръг „Мисъл“. По препоръка на Пенчо Славейков, проф. Иван Шишманов го назначава за учител в София и го изпраща за 4 години на специализация в Германия. След завръщането си от Германия той е командирован за още известно време на специализация в Петербург, а през 1910 г., вече като член на „Кантовото дружество“ в Берлин, бива избран и за редовен доцент в Университета в София. Като патриот Михалчев участва в Балканските вой­ни (1912 – 1913 г.). От 1915 до 1947 е професор в СУ. Димитър Михалчев е основател и редактор на списание „Философски преглед“ (1929 – 1943). Работи в областта на гносеологията. Член на Словашката академия на науките, на Кантовото научно дружество в Берлин, на Ремкеанското научно дружество в Берлин, формира основнонаучната философска школа в България.

 

Ръководител е на Съюза на тракийските дружества в България (1918 – 1923). Михалчев е посланик в Прага от 1923 до 1927 г., когато Тодор Александров заплашва, че може да го „обезвреди“, тъй като не действа достатъчно активно в полза на подсъдимия член на ВМРО Йордан Цицонков, убил по това време в Прага земеделския лидер Райко Даскалов.

В 1932 година Димитър Михалчев публикува в списанието си „Философски преглед“ статията „Възможна ли е единна и цялостна Югославия?“, в която подлага на анализ предлаганата от сръбската държавна пропаганда идея за присъединяване на България към Югославия и създаване на Интегрална Югославия. Статията предизвиква скандал в българската общественост и среща силно негативни отзиви от Димитър Азманов, Сотир Янев, Стоян Романски, Димитър Съселов, Андрей Тошев, Любомир Милетич, Йордан Бадев. В отговор Михалчев публикува брошурата си „Отговор на моите критици по спора за цялостна Югославия“, в която Михалчев доразвива тезата си и се опитва да обори аргументите на критиците си. Книгата е посрещната враждебно от много македонски дейци и Христо Татарчев пише статия във вестник „Македония“ под заглавие „Една престъпна и опасна пропаганда“.

По-късно Михалчев е пълномощен министър в Москва 1934 – 1936 г. и политически представител и пълномощен министър в Москва 1944 – 1945 г. Часове след Деветосептемврийския преврат е в делегацията при маршал Фьодор Толбухин, постигнала споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България. Участва в делегацията, която на 28 октомври 1944 г. сключва т. нар. Московско примирие между правителството на България и страните победителки във Втората световна война. Той е един от авторите на проекта за българо-югославско споразумение, но с това си навлича омразата на съветското ръководство. Отстранен е от поста пълномощен министър в Москва, след като на 18 октомври съветското правителство изпраща искане за това, обвинявайки го, че е „настроен изцяло и напълно проамерикански и недружелюбно към СССР“.

Председател на Българска академия на науките (1944 – 1947). Полага усилия да предотврати закриването на Българската академия на науките от правителството на Георги Димитров. Философският му спор с Тодор Павлов за неговата „Теория на отражението“ допринася за обвинения и нападки, че оглавяваната от него академия е „средище на буржоазни философии и великобългарски национализъм“. През 1947 е пенсиониран от СУ поради „пределна вързаст“, а на мястото му в БАН е сменен от Тодор Павлов.

• Philosophishe Studien. Beiträge zur Kritik des Modernen Psychologismus (Mit einem Vorwort von Prof. Joh. Rehmke), Leipzig, 1909
• Форма и отношение (Принос към учението за познанието), Т. 1, София: Царска придворна печатница, 1914
• Философията като наука (Методологически увод) //ГСУ-ИФФ, Т. ХХIХ, 1932/33, 1-264; 2-ро издание – София: Университетска печатница, 1946 /556 с./
• Избрани съчинения. С., 1981, Изд-во „Наука и изкуство“, 620 с., Библ. Българско философско наследство.

За него

• Андреев, Коста. Истината за академик Димитър Михалчев. София, 2004
• Андреев, Коста, Субашки, Васил. Димитър Михалчев: Философ, социолог, общественик. София: БАН, 1975, 324 с.
• Белогашев, Георги. Българската основнонаучна традиция в постмодерната мисловност. Философията в следпостмодерната ситуация – приложения и перспективи” посветена на 145-годишнина на БАН и 20 години специалност философия във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В. Търново. 2015.
• Белогашев, Георги. Димитър Михалчев и „идеята за интегрална Югославия. – Философски алтернативи, 2010, № 2
• Белогашев, Георги. Идеята за интегрална Югославия и нейното философско осмисляне. България и Балканите в сферата на европейските влияния през ХIХ-ХХ век. Изд. Ивис. В. Търново. 2012. IBSN 978-954-2968-46-7
• Белогашев, Георги. Модернистичната парадигма на Димитър Михалчев за интегрална Югославия – пропаганда и реалии. Библиотека Диоген – Философията: от модернизъм към постмодернизъм. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“ В. Търново. 2017. IBSN 978-619-208-98-3
• Белогашев, Георги. „Основността“ на философията като наука. Библиотека Диоген – Философия и общество. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“ В. Търново. 2015. IBSN 978-619-208-015-0
• Белогашев, Георги. 2018. Решението на Лайбниц за връзката душа-тяло през философския ракурс на Димитър Михалчев Философски алтернативи, 2018, 27(5), с. 98 – 110, ISSN 0861 – 7899
• Белогашев, Георги. Философията като основна наука. изд. „Пропелер“. С., 2015. ISBN 978-954-392-295-6
• Белогашев, Георги. Социологически изследвания на Димитър Михалчев. изд. „Пропелер“. С., 2016. ISBN 978-954-392-385-4
• Денков, Димитър. Димитър Михалчев. София: Унив. изд. Климент Охридски, 1988
• Захариев, Ясен. „Записките от лекциите по философия на историята при Димитър Михалчев“. – Философски алтернативи, 2010, № 6
• Захариев, Ясен. Магарето на Минерва, София, НБУ. 2011, ISBN 9789545356445.
• Кинкел, Иван. Социологията в осветлението на един философ или научните недоразумения на г-н проф. Михалчев. София: Кооп, 1940, 40 с.
• Костадинова, Мирела, Стефанов, Ангел, Цацов, Димитър. Габровската ремкеанска школа и Димитър Михалчев. София: ЛИК, 2000, 220 с.
• Кулов, Венцеслав. Възгледите на Димитър Михалчев за познанието. София: Унив. изд. Стопанство, 1994, 116 с.
• Стойнев, Анани. Димитър Михалчев – между философията и живота: Документи 1904 – 1946. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1997, 195 с.
• Цацов, Димитър. Философският път на Димитър Михалчев. С., 2002, Парадигма, ISBN 954-9536-62-9
• Цацов, Димитър. Димитър Михалчев и философските традиции в България през ХХ век. С., АИ „Марин Дринов“, С., 2004, ISBN 954-430-918-7.
• Цацов, Димитър. Основнонаучната философска школа в България. Първата половина на ХХ век. АИ „Проф. Марин Дринов“, С., 2006, ISBN 954-322-113-8
• Цацов, Димитър. Основонаучната философска школа в България. Втората половина на ХХ век. АИ „Проф. Марин Дринов“, С., 2011, ISBN 978-854-322-387-9.
• Цацов, Димитър. Димитър Михалчев – формирането на философа (1903 – 1904 г.). С., Авангард Прима, 2019, ISBN 978-619-239-185-0
• Цацов, Димитър. Димитър Михалчев. По пътя на основнонаучната философия (1905-1908 г.).С., Авангард Прима, 2019, ISBN 978-619-239-202-4
• Цацов, Димитър. Българо-германски философски отношения. Йоханес Ремке-Димитър Михалчев. ВТ, Фабер, 2016, ISBN 978-619-00-0459-2
• Цацов, Димитър. Димитър Михалчев: любов срещу расизъм. С., Авангард Прима, 2018, ISBN 978-619-239-025-9

Цитирани източници

• Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.

• Биографичен и философски портрет на Димитър Михалчев на страницата на Български институт за философска култура
• От и за Димитър Михалчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Научна литература, свързана с Димитър Михалчев, в Google Наука
• Драган Тенев. Спомени за стара София. Димитър Михалчев
• Дигитализирани броеве на списание „Философски преглед“ от 1940 и 1941 г. // Дигитална библиотека на СУ „Св. Климент Охридски“. Посетен на 24 юли 2018.