Андрей Тошев: български политик

Роден е на 16 април 1867 година в Ески Заара в семейството на бореца за българска църковна независимост Славе Тошев и Анастасия Андреева Ходжева (1847-1919) от село Магарево, Битолско. Основно образование получава в родния си град. Учи в Одрин, завършва естествени науки в Женевския и в Брюкселския свободен университет (1891). Женен е за Екатерина Божкова от Велес, една от първите девойки, завършили Солунската българска девическа гимназия (випуск II, 1888 година).

 

Прекъсва следването си и става е учител в Солунската българска мъжка гимназия през 1888 – 1890 г. По това време прави няколко екскурзии из околностите на Солун, Дойран, Гевгели, Велес, Кукуш, Крушово, Сяр и други с цел събиране на растения и записване на народните им имена. През 1891 – 1893 г. учителства в Стара Загора и във Варна. Продължава със събирането на растения, благодарение на които публикува статиите „Принос за изучаване на флората на България“ (1894, в съавторство с Вилдеман, на френски език) и „Материали за флората на България“ (1895). След това е учител в Пловдив, а в продължение на 7 години – във Военното училище в София. Използва летните ваканции, за да провежда ботанически експедиции в Родопите, Рила, Средна гора. В 1894 година публикува първият си научен труд свързан с ботаниката „Материали по флората на Солунско“. В него описва около 1240 растения с техните народни имена и находищата им. През 1898 година е избран за дописен член на Българското книжовно дружество, за заслугите си в областта на ботаниката и природознанието. От 1900 година е действителен член на БКД. Избран е за секретар на Природо-медицинския клон на БКД (1901 – 1903) и за председател (1929 – 1930).

От 1903 до 1905 година е български търговски агент в Битоля. Последователно е български дипломатически агент в Черна гора (1906 – 1907), дипломатически представител в Гърция (1908), пълномощен министър в Сърбия (1908 – 1913), дипломатически представител в Османската империя (1913 – 1914), Швейцария (1915 – 1916), Австро-Унгария (1917 – 1918) и Австрия (1918 – 1920).

След 1919 г. се отдава на публицистика. От април до ноември 1935 г. е министър-председател.

Умира на 10 януари 1944 г. в София.

Автор е на „Поглед върху икономическото развитие на Сърбия“ (1911), „Балканските войни“ (два тома, 1929 и 1931), „Сръбско-българската разпра“ (1932).

 

Автор е на 25 научни и научнопопулярни статии, учебници и ръководства.

• „Ранни спомени 1873 – 1879“ (1890)
• „Материали по флората на Солунско“ (1894)
• „Принос за изучаване на флората на България“ (1894)
• „Материали за флората на България“ (1895)
• „Ръководство за риторика и красноречие“ (1901)
• „Материали по флората на Вършец и околностите“ (1901)
• „Материали по флората на Родопите“ (1901)
• „Югозападна България във флористично отношение“ (1902)
• „Върху растителността в Средна гора“ (1903)
• „Поглед върху икономическото положение на Сърбия“ (1911)
• „Балканските войни“, том 1 (1929)
• „Балканските войни“, том 2 (1931)
• „Бегли спомени“ (1931)
• „Полша в културно отношение“ (1931)
• „Сръбско-българската разпра“ (1932, София)
• „Малкото съглашение и неговият реорганизационен пакт“ (1933)
• „Страници из миналото на сръбско-българските отношения“ (1941)
• „Бегли спомени за Македония“ (1941)
• „Из Беломорието и Македония“ (1942)
• „България и нейните съседи“ (1943)

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

• „Речта на Симеон Радев за Андрей Тошев“, публикувано в сп. „Литературен глас“, год. XIV, бр. 554, София, 6 май 1942 година
• Едно непознато слово на Симеон Радев за Андрей Тошев