Лѐщен (изписване до 1945 година: Лѣщенъ) е село в община Гърмен, област Благоевград, Югозападна България.
То се намира на 7 км от с. Гърмен, на 14,5 км от Гоце Делчев посока север и на 114 км югоизточно от Благоевград.
Лещен | |
Кметството | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 13 души (15 март 2024 г.) 0,809 души/km² |
Землище | 16 569 km² |
Надм. височина | 1093 m |
Пощ. код | 2962 |
Тел. код | 07527 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 43606 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019) |
Кметство – кмет | Горно Дряново Шукри Османчев (ДПС) |
Уебсайт | leshten.hit.bg |
Лещен в Общомедия |
Село Лещен се намира в Западните Родопи. От селото се разкрива красива панорамна гледка към Пирин планина. В близост до Лещен са архитектурните резервати Ковачевица и Долен.
Село Лещен е старинно селище със запазени старинни къщи. В края на 19 и началото на XX век Лещен е предимно българско село в Неврокопска кааза. Църквата „Света Параскева“ е от 1833 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лещен (Leschtène) е посочено като село с 59 домакинства и 200 българи. През 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Лещен като село с 56 български къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Лящин, село в полите на един доспатски клон, 1/2 час до левия бряг на Канина. Пътят от Неврокоп до Фотовища е равен, а оттук се захваща тесен и стръмен. Обикновен ход захваща 4 часа. На първо място стои скотоводството. Българска църква. Къщи 56, българе. Най-последно българско село; отвъд захваща Рупчус. Като най-затънтено в Лящин селянете са страшни суеверци. За да се лекуват или съветват от цялата околия, дохождат при врачките в Лящин. | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Лѣщенъ (Лященъ) брои 530 души, от които 480 българи и 50 цигани.
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото се определя като „чисто българско“ и пише:
„ | С. Лещен… Старо е разположението на създаденото място. Заградено е с дървета, дъб, круши, ябълки и др. Няма добра вода, само от чешмите. Само от една чешма черпи цялото село. Имат лозя. Изкарват добри овощя. Селяните участват редовно в училищната и църковната община. Църквата е хубаво здание. Цялото село има 88 къщи. | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година седемдесет и девет души от Лещен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На времето селото е било общински център с развита търговска база. Общината е просъществувала до 1934 година, след което архивите ѝ са били преместени в общината в село Ковачевица. Регистрите за гражданско състояние се намират в общинския център село Гърмен, а ЕСГРАОН се намира в село Горно Дряново заедно със стар регистър за местното население.
Много от старите къщи в селото са реставрирани, като е запазен автентичният им архитектурен стил и къщите са превърнати в почивни вилни постройки, в които отсядат туристи. Заради автентичния вид на селото, там често се снимат игрални филми и музикални клипове.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост | |
Общо | 2 |
Българи | - |
Турци | - |
Цигани | - |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | - |
This article uses material from the Wikipedia Български article Лещен, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.