Кръстьо Кръстев: български литературен критик

Доктор по философия, професор, академик.

Кръстьо Кръстев
български литературен критик
Портретна снимка на д-р Кръстев, 1910 г.
Роден	Кръстьо Котев Кръстев 31 май 1866 г. Пирот, Османска империя
Починал	15 април 1919 г. (52 г.) София, Царство България
Националност	България
Учил в	Лайпцигски университет 1 средно училище „Пенчо Славейков“
Работил	литературен критик литературен историк учител университетски преподавател редактор
Литература
Жанрове	статия, студия, рецензия, литературен силует
Известни творби	Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература (1907)
Повлиян	Вилхелм Вунд, Теодор Липс
Семейство
Братя/сестри	Михаил Кръстев
Съпруга	Радка Кръстева
Деца	Офелия и Константин
Кръстьо Кръстев в Общомедия

Роден е на 31 май 1866 г. в град Пирот в семейството на търговеца Кота Кръстев. Брат е на художника Михаил Кръстев. Завършва българска прогимназия в родния си град. През 1878 г., когато Пирот е присъединен към Сърбия, семейството му е част от вълната от бежанци, преселили се в България. През същата година се записва в новооткритата Първа софийска мъжка гимназия в София. Гимназията е тип класическа, там получава солидни знания по старогръцки, френски, немски, руски език, стенография и други. През 1885 г. се записва за студент по философия в Лайпцигския университет. Доброволец е в Сръбско-българската война.

През 1888 г. защитава дисертация върху метафизическите философски схващания за душата. В Лайпциг формира своите идеалистически философски виждания и получава академичната степен „доктор по философия“.

 

През 1888 – 1890 г. е директор на педагогическото и трикласно училище в Казанлък, а от есента на 1890 г. до октомври 1891 г. е учител по логика, психология и етика в Първа софийска мъжка гимназия. Междувременно сътрудничи активно на периодичния печат с критика и рецензии. През 1890 година е редактор на „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“, а от следващата година започва да издава списание „Критика“. През 1892 г. започва издаването на най-авторитетното българско литературно списание на границата на XIX и ХХ век – „Мисъл“ (1892 – 1907). Във формирания около списанието кръг влизат Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров, за чието утвърждаване в областта на литературата д-р Кръстев има значителна роля. Д-р Кръстев има заслуги и за творческото израстване на Кирил Христов, който за известно време също е приближен на кръга „Мисъл“.

 

През 1894 – 1896 г. и 1899 – 1907 г. е професор във Висшето училище (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“). През 1900 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (по-късно Българска академия на науките). През 1907 г. след студентската демонстрация срещу княз Фердинанд е уволнен от университета и до февруари 1908 г. е директор на Педагогическото училище в Скопие. От октомври 1908 г. отново е професор в Софийския университет, където преподава до края на живота си. През 1910 година като продължение на спрялото списание „Мисъл“ издава сборник „Мисъл“, последван от още един.

Д-р Кръстев е сред онези интелектуалци, които решително се обявяват срещу включването на България в Първата световна война (заради което дори е арестуван), но след като през октомври 1915 г. това е факт, развива активна културно-просветна дейност в родния си град и в Поморавието с цел противопоставянето на напредналите процеси на асимилация на местните българи. Член на Поморавския народо-просветен комитет. През 1918 г. участва в университетските четения в Скопие, Охрид и Крушево, организирани от Културното отделение към Щаба на Действащата армия. През 1918 – 1919 година д-р Кръстев се противопоставя на повторното включване на Пирот в Сърбия и подписва Адрес-плебисцит на живеещите в България пиротчанци до президента на САЩ Уилсън и правителствата на държавите от Антантата.

Умира в София на 15 април 1919 г.

Оценките на съвременниците за човека и литературния критик д-р Кръстев са противоречиви – от славословия до пълно отричане и обвинения в догматизъм и формализъм, в литературно диктаторство. Д-р Кръстьо Кръстев придобива известност и като критик, проблематизиращ част от чисто литературните достойнства на творчеството на утвърдени писатели като Иван Вазов и Любен Каравелов, както и като автор, прокарващ естетиката на индивидуализма от края на XIX век.

Сред главните грижи на редактора на списание „Мисъл“ е тази за развитието на естетическия вкус у българския читател.

На доктор Кръстьо Кръстев е наречена улица в квартал „Надежда III“ в София ().

Издания на съчиненията

• Курс по философия. Т. 1. Психология. София, 1891
• Етюди и критики. София, 1894
• Към историята на Висшето училище. София, 1897 (Второ допълнено издание – Нашият университет. Статии. София, 1907)
• Литературни и философски студии. Пловдив, 1898
• Певец на воля и младост. София, 1906
• Алеко Константинов. Литературен силует. Тутракан, 1907
• Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература. Тутракан, 1907 (преиздадена 2004: ISBN 954-739-446-0)
• Петко Тодоров (П. Ю. Тодоров: Идилии). София, 1908
• Поглед в новата българска литература. Т. 1. От Петко до Пенчо Славейков. София, 1910
• Христо Ботйов – П. П. Славейков – П. Тодоров – П. К. Яворов. София, 1917
• Алеко Константинов. Шест статии. София, 1917
• Етюди, критики, рецензии. София, 1978
• Съчинения. Том 1. София, 1996.
• Съчинения. Том 2. София, 2001 (ISBN 954-430-800-8)
• Злочестините на България. Публицистика. Увод, съставителство и подготовка за печат Петър Трендафилов. София: Кралица Маб, 2016. ISBN 978-954-533-150-3

Преводи

• Линиченко. История на поезията. София, 1891
• Лесинг Г.Е. Емилия Галоти. Пловдив, 1891

Съставителство и редакция

• Ибсен, Хенрих. Избрани драми, София, 1911
• Ботев, Христо. Стихотворения. Автентично издание с критически бележки от д-р Кръстьо Кръстев, София, 1919

• Д-р Кръстьо Кръстев в Литернет
• Д-р Кръстьо Кръстев на сайта Българският литературен модернизъм
• Критика за д-р Кръстьо Кръстев в Литернет
• Биографични бележки за д-р Кръстев в Словото
• Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература – в Словото

•   Портал „Психология“