Джордано Бруно

Джордано Бруно
Giordano Bruno
	Джордано Бруно Giordano Bruno
италиански философ и астроном
Роден	януари 1548 г. Нола, Неаполитанско кралство
Починал	17 февруари 1600 г. (52 г.) Рим, Папска държава
Религия	Католическа църква
Националност	Италия
Учил в	Неаполитански университет „Федерико II“
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Ренесансова философия
Школа	Ренесансов хуманизъм
Интереси	Космология
Научна дейност
Област	Астрономия
Работил в	Оксфордски университет; Парижки университет
Семейство
Съпруга	няма
	Джордано Бруно в Общомедия

Неговите космологични теории са естественото продължение на новата по онова време хелиоцентрична система на Николай Коперник и определят Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди.

Изгорен е жив на клада от властите на Римокатолическата църква през 1600 г., след като Светата инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му стават популярни и през XIX и XX век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука, въпреки че основните обвинения срещу него са били на догматическа, а не на научна основа.

Биография

Произход и монашески години (1548 – 1581)

Роден е като Филипо Бруно през 1548 година в Нола, близо до Неапол, Кампания, в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става монах и приема името Джордано. Но неговият свободолюбив характер не му позволява да се примири с манастирските порядки. Жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. В досег с богатата библиотека на манастира, Бруно развива траен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се запознава и с учението на Коперник и става негов последовател.

Париж (1581 – 1583)

През 1581 г. монахът заминава за Париж, където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Бруно изгражда и собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го обвиняват в магьосничество. Те не виждат в Бруно учен, който се движи по каноните, а човек, който създава свои теории.

В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри III, който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „Сенките на идеите“ (вдъхновена от Платоновата теория) и „Изкуството на паметта“.

Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.

Години на пътешествия (1583 – 1585)

През април 1583 г. той отива в Англия с писмо от Анри III, но през октомври 1585 отново се завръща във Франция след обявената от Френската монархия война срещу Англия.

Последни години (1585 – 1600)

Заловен е от Римската църква и е предаден на Инквизицията. Осъден за еретизъм заради своите възгледи и учения. На 17 февруари 1600 година е изгорен на клада на римския площад Кампо деи Фиори на 52-годишна възраст.

Основни идеи

Чрез своето предположение за безкрайната Вселена Бруно излиза отвъд хелиоцентричната система на Коперник и става предшественик на съвременната космология. Бруно вижда в звездите далечни слънца и съответно - безброй светове с възможен живот.

Основна единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:

метафизична единица – монадата е най-малката субстанция на света;
физична единица – монадата е атом, т.е. най-малкото и неделимо тяло;
математическа единица – тя се приема като точка;

Творби

De compendiosa architectura et complemento artis Lullii, Париж 1582
De umbris idearum, Ars memoriae, Париж 1582
Cantus Circaeus, Париж 1582
Candelaio, Париж 1582
Свещник, София: Изток-Запад, 2019, прев. от итал. С. Савчев, ISBN 978-619-01-0376-9
Ars reminiscendi, Triginta sigilli, Triginta sigillorum explicatio, Sigillus sigillorum, Англия 1583
Cena de le Ceneri, Лондон 1584
Пепеляната вечеря, София: Изток-Запад, 2016, прев. от итал. В. Градев, ISBN 978-619-152-915-5
De la causa, principio et uno, Лондон 1584
За причината, принципа и едното, София: Изток-Запад, 2020, прев. от итал. Б. Паскалева, ISBN 978-619-01-0629-6
De l'infinito, universo e mondi, Лондон 1584
За безкрайното, вселената и световете, София: Изток-Запад, 2018, прев. от итал. Б. Паскалева (464 с.) ISBN 978-619-01-0240-3
Spaccio della bestia trionfante, Лондон 1584
Cabala del cavallo pegaseo, Лондон 1585
De gli eroici furori, Лондон, 1585
Centum et viginti articuli de natura et mundo adversus peripateticos, Париж 1586
Figuratio Aristotelici physici auditus, Париж 1586
Dialogi duo de Fabricii Mordentis Salernitani prope divina adinventione, Париж 1586
Idiota triumphans - De somnii interpretatione, Париж 1586
Mordentius - De Mordentii circino, Париж 1586
Animadversiones circa lampadem lullianam, (1587), Аусбург 1891
Lampas triginta statuarum (1587), Неепол 1891
Artificium perorandi (1587), Франкфурт 1612
De lampade combinatoria lulliana, Витенберг 1587
De progressu et lampade venatoria logicorum, Витенберг 1588
Libri physicorum Aristotelis explanati (1588), Неапол 1891
Camoeracensis Acrotismus seu rationes articulorum physicorum adversus peripateticos, Витенберг 1588
Oratio valedictoria, Витенберг 1588
De specierum scrutinio et lampade combinatoria Raymundi Lullii, Прага 1588
Articuli centum et sexaginta adversus huius tempestatis mathematicos atque philosophos, Прага 1588
Oratio consolatoria, Хелмщед 1589
De magia (1590), Флоренция 1891
De magia mathematica (1590), Флоренция 1891
De rerum principiis et elementis et causis (1590), Флоренция 1891
Medicina lulliana (1590), Флоренция 1891
Theses de magia (1590), Флоренция 1891
De innumerabilibus, immenso et infigurabili, Франкфурт 1591
De triplici minimo et mensura, Франкфурт 1591
De monade, numero et figura, Франкфурт 1591
De imaginum, signorum et idearum compositione, Франкфурт 1591
De vinculis in genere (1591), Флоренция 1891
Summa terminorum metaphysicorum (1591), Цюрих 1595
Summa terminorum metaphysicorum. Accessit eiusdem Praxis descensus seu applicatio entis (1591), Марбург 1609

Бележки

Външни препратки

Открийте още информация за Джордано Бруно в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)

Уикицитат (цитати)

((en)) Giovanni Aquilecchia, Giordano Bruno в Енциклопедия Британика
((it)) Giovanni Aquilecchia, BRUNO, Giordano. В: Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 14, 1972
((it)) Michele Ciliberto, Bruno, Giordano. В: Il Contributo italiano alla storia del Pensiero – Filosofia, 2012
((it)) Bruno, Giordano. В: Dizionario di filosofia, 2009
((it)) Anna Lisa Schino, Bruno, Giordano. В: Enciclopedia dei ragazzi, 2005

This article uses material from the Wikipedia Български article Джордано Бруно, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.