Денис Габор

През 1947 г. създава теория на холографията, за което получава Нобелова награда за физика za 1971 г. В основата на откритието стои методиката за възстановяване на вълновия фронт на светлината, отразена от предмета на изобразяване.

Денис Габор Gábor Dénes
унгарско-британски физик
Dennis Gabor.jpg
Роден	5 юни 1900 г. Будапеща, Унгария
Починал	8 февруари 1979 г. (78 г.) Лондон, Великобритания
Погребан	Великобритания
Религия	лутеранство
Националност	Унгария  Великобритания
Учил в	Хумболтов университет на Берлин Будапещенски университет по технологии и икономика Технически университет – Берлин
Научна дейност
Област	Физика
Работил в	Сименс АГ Компания Томсън-Хюстън
Известен с	теория на холографията
Награди	Нобелова награда за физика (1971)
Денис Габор в Общомедия

Роден е на 5 юни 1900 г. в Будапеща. През 1924 г. започва да учи електроинженерство във Висшето техническо училище в Берлин. Често посещава Берлинския университет, където физиката претърпява бурно развитие и е представена от величия като Макс Планк, Алберт Айнщайн и др. Въпреки че по професия е електроинженер, Габор се занимава предимно с приложна физика. Докторатът му (1927) е разработка на един от първите високочестотни електронно-лъчеви осцилоскопи. Други негови изобретения са покрита с желязо магнитна електронна леща и кварцова живачна лампа с високо налягане на парите и молибденово запечатване. През 1927 г. започва да работи като учен-изследовател във фирмата „Сименс и Халске“ (днес Сименс АГ).

През 1933 г. напуска нацистка Германия и след кратък престой в Унгария окончателно се установява в Англия. Започва работа в град Ръгби, в компанията Томсън-Хюстън, които са заинтересовани от плазмената му лампа. През 1936 г. се жени за Марджъри Батлър. По това време прави първите си разработки в областта на комуникационните теории и създава система за стереоскопична кинематография. Работи в Томсън-Хюстън до 1948 г. През последната година от работата си там прави експерименти в областта на холографията, която по това време се нарича „реконструкция на вълновия фронт“. Обединявайки собствените си постижения с тези на Уилям Лорънс Браг и Фриц Цернике, Габор и асистентът му Айвър Уилямс създават първата холограма (холографията става значително по-качествена след изобретяването на лазера).

Умира на 9 февруари 1979 г. в Лондон на 78-годишна възраст.

• 1956 – Става член на Лондонското Кралско научно дружество (Royal Society).
• 1964 – Избран е за почетен член на Унгарската Академия на науките.
• 1964 – Доктор на науките в Лондонския университет.
• 1967 – Получава медала Томас Янг на Лондонското физическо дружество.
• 1968 – Получава медала Албърт Мичълсън на Франклиновия институт, Филаделфия.
• 1968 – Получава Ръмфордовия медал на Лондонското Кралско научно дружество.
• 1970 – Почетен доктор на науките в Саутхемптънския университет.
• 1970 – Командор на Ордена на Британската империя.
• 1970 – Почетен медал на Института на електронните и електроинженерите.
• 1971 – Почетен доктор на науките на Технологичния университет в Делфт.
• 1971 – Нобелова награда за физика.

 

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Денис Габор.

• Кратка автобиография // nobelprize.org. Посетен на 13 март 2008.