Грабежът по българското наказателно право е съставно престъпление, състоящо се от две деяния, които поотделно съставляват престъпления – принуда и кражба.
Грабежът е престъпление против личността и собствеността, тъй като засяга лични и имуществени права.
Изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ чрез употреба на сила или заплашване (чл.198, ал.1 от Наказателния кодекс). Под заплашване се разбира, застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъстващо лице (чл.198, ал.2 НК). При това престъпление субектът е общ („който“):
„ | Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години. ... | “ |
чл.198, ал.1 от Наказателния кодекс |
Извършва се само при пряк умисъл.
Възможно е кражбата да прерасне в грабеж – ако извършителят на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ. Грабеж има и когато за отнемане на вещта, лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.
Квалифицираните състави на грабежа се съдържат в чл.199 НК. Те са:
Още по-тежко наказуем е грабежът на вещи ако е:
Приготовлението към грабеж също е наказуемо.
Наказателен кодекс на Република България
This article uses material from the Wikipedia Български article Грабеж, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.