Виталий Гинзбург
Виталий Лазаревич Гинзбург e руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2003 г.
Научните му интереси са в областта на теоретичната физика и астрофизиката.
| Виталий Гинзбург | |
| руски физик | |
 | |
| Роден | 4 октомври 1916 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Религия | атеизъм |
| Националност |  Русия |
| Учил във | Физически факултет на Московския университет Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Работил в | Физически институт Лебедев |
| Награди |  Нобелова награда за физика (2003) |
| Виталий Гинзбург в Общомедия | |
Биография
Роден е на 4 октомври 1916 г. в Москва, Руска империя. Завършва физическия факултет на Московския държавен университет „Ломоносов“ през 1938, защитава кандидатска (1940) и докторска (1942) дисертации в същия университет. Оттогава работи във физическия институт „Лебедев“ на Руската академия на науките.
Научна дейност
Сред по-важните му научни приноси са феноменологична теория на свръхпроводимостта, разработена от него и Лев Ландау през 1950, теория на разпространение на електромагнитните вълни в плазма (като йоносферата), теория за произхода на космическите лъчи.
Библиография
- О науке, о себе и о других. 3-е изд., доп. М.: Физматлит, 2003, 544 с.
- О физике и астрофизике: статьи и выступления. 2-е изд., перераб. и доп. М.: Наука, 1992, 528 с.
- Теоретическая физика и астрофизика. Дополнительные главы. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1980, 505 с.
- Теория распространения радиоволн в ионосфере. М., Гостехиздат, 1949, 358 с.
- в съавт. с Альперт Я. Л., Фейнберг Е. Л. Распространение радиоволн. М., Гостехиздат, 1953, 884 с.
- в съавт. с Агранович В. М., Кристаллооптика с учетом пространственной дисперсии и теория экситонов. М.: Наука, 1960, 376 с.
- в съавт. със Сыроватский С. И. Происхождение космических лучей. М.: Издательство АН СССР, 1963, 385 с.
- Распространение электромагнитных волн в плазме. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1967, 685 с.
- в съавт. с Рухадзе А. А. Волны в магнитоактивной плазме. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1975, 254 с.
- в съавт. с Цытович В. Н. Переходное излучение и переходное рассеяние. М.: Наука, 1984, 360 с.
- в съавт. с Андрюшин Е. А. Сверхпроводимость. М.: Педагогика, 1990, 112 с.
- в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. II. Термодинамика и молекулярная физика. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 176 с.
- в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. IV. Оптика. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 272 с.
- в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. V. Атомная физика. Физика ядра и элементарных частиц. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 184 с.
Източници
Външни препратки
- Автобиография на Виталий Гинзбург на сайта на Нобеловия комитет ((en))
- Б.В. Комберг, В.Г. Курт, Академик Виталий Лазаревич Гинзбург – Нобелевский лауреат по физике 2003 г., ЗиВ, №2/2004 ((ru))
- Putin wants control of Russian scientists – Интервю за Telegraph (руска версия)
This article uses material from the Wikipedia Български article Виталий Гинзбург, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.