Бъртранд Ръсел

Бъртранд Ръсел Bertrand Russell
уелски философ и математик
Бъртранд Ръсел, 1916 г.
Роден	18 май 1872 г. Трелек, Великобритания
Починал	2 февруари 1970 г. (97 г.) Пенриндейдрайт, Великобритания
Религия	агностицизъм
Националност	Великобритания
Учил в	Кеймбриджки университет Тринити Колидж
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XX век
Школа	Аналитична философия
Интереси	Метафизика епистемология логика математика философия на езика философия на науката етика философия на религията история на философията
Идеи	Логически атомизъм теория на описанията знание чрез познаване знание чрез описание Парадокс на Ръсел Чайник на Ръсел
Награди	Нобелова награда за литература (1950)
Повлиян	Пеано Фреге Сантаяна Лайбниц Витгенщайн Уайтхед
Повлиял	Витгенщайн Айер Карнап Гьодел Попър Куайн Чомски Остин Крипке Мориц Шлик Алфред Тарски Уайзман Дейвидсън Едингтън Тюринг Макдоуел Кумар Рубин
Научна дейност
Област	Теория на множествата, математическа логика
Работил в	Калифорнийски университет – Лос Анджелис Харвардски университет Чикагски университет Лондонско училище по икономика и политически науки
Семейство
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Бъртранд Ръсел в Общомедия

Известен е с формулирания от него Парадокс на Ръсел в теорията на множествата. Ръсел популяризира философията и си създава име като пацифист и социалист.

Развива фамилната традиция на политическа ангажираност, отстоявайки антивоенните си позиции, подкрепя свободната търговия и антиимпериализма. Ръсел също така е и активист за правото на жените да гласуват и атеист. Милиони хора считат Ръсел за пример във воденето на съзидателен и рационален живот, но същевременно позициите му по много въпроси са смятани за спорни от много други хора.

Роден е на 18 май 1872 г. в село Трелек, Уелс, в аристократично семейство. Дядо му по бащина линия е Джон Ръсел, два пъти министър-председател на Великобритания през Викторианската епоха, когато Обединеното кралство е в зенита на своята икономическа и политическа сила. Негов кръстник става бъдещият известен дизайнер Томас Кобдън-Сандерсън, който е приятел на родителите му.

Остава рано сирак и е отгледан от дядо си и баба си. Завършва математика и философия в Тринити Колидж, Кеймбридж. Преподава известно време в Лондонското училище по икономика, а в края на 90-те години na XIX век започва интензивно да се занимава с основи на математиката в Тринити Колидж. През 1898 пише An Essay on the Foundations of Geometry („Опит върху основите на геометрията“), свързан с неевклидова геометрия. След като посещава международен конгрес по философия в Париж през 1900 година и се запознава с теория на множествата, измисля т.нар. Парадокс на Ръсел. През 1903 година публикува The Principles of Mathematics, върху основите на математиката. В нея се излага тезата, че математиката и логиката са едно и също. През 1908 е избран за член на Кралското научно дружество.

Като един от най-известните представители на интелигенцията, Ръсел има голям морален авторитет дори до средата на 90-те години на своя живот. Някои от въпросите, по които взема дейно участие, са ядреното разоръжаване, Виетнамската война, съветската диктатура, религиозния догматизъм и др.

На два пъти е арестуван поради пацифистката си дейност и проектите против употребата на ядрено оръжие, като втория път е на 81-годишна възраст.

През 1950 г. е награден с Нобелова награда за литература, „като признание за разнообразната и значима писателска дейност, с която защитава общочовешките идеали и свободата на мислене“.

Ръсел е атеист и силно антихристиянски настроен (говори за това по време на много от лекциите си).

Умира от грип на 2 февруари 1970 г. в село Пенриндейдрайт (Penrhyndeudraeth), Уелс, на 97-годишна възраст.

• (1900) A Critical Exposition of the Philosophy of Leibniz
• (1910 – 13) „Принципи на математиката“ / Principia Mathematica (3-тома, заедно с Алфред Уайтхед)
• „Човешкото познание: мащаби и граници“ и др.

Политологични изследвания

• „Политически идеали“
• „Пътят към свободата“
• „Практика и теория на болшевизма“
• „Власт“
• „Човешкото общество: етика и политика“
• „Въздействието на науката върху обществото“

В превод на български

• (1912) „Проблемите на философията“ / Problems of Philosophy, Велико Търново: Слово, 1999
• (1913/1984) „Теория на Познанието“ / Theory of knowledge, the 1913 ms, София: К&Х, 1997
• (1930) „Покоряване на щастието“ / The Conquest of Happiness, София: Сиела, 2021, ISBN 978-954-28-3607-0
• (1945) „История на западната философия“ / A History of western Philosophy, София: Хр. Ботев, 1994
• (1952) "Влиянието на науката върху обществото“, / The Impact of Science on Society, София: Изток-Запад, 2024, ISBN 978-619-01-1396-6

• Чайникът на Ръсел

 

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бертран Ръсел.

• ((en)) Произведения на Бъртранд Ръсел в   проекта Гутенберг
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Бъртранд Ръсел, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
• Ръсел, Бъртранд. Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени с колебания // webstage.bg, 27 юни 2016. Посетен на 28 юни 2016.