Анри Дьо Сен-Симон: френски философ

Определят го като първия теоретик на индустриалното общество. Представител е на западноевропейския критичен утопичен социализъм.

Анри дьо Сен-Симон Henri de Saint-Simon
френски философ
Портрет на Анри дьо Сен-Симон. Гравюра на Готфрид Енгелман, ок. 1825 г.
Роден	17 октомври 1760 г. Париж, Кралство Франция
Починал	19 май 1825 г. (64 г.) Париж, Франция
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Националност	Франция
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Съвременна философия
Школа	Френски мислител, основател на школата на утопичния социализъм (т.нар. сенсимонизъм)
Интереси	Политическа икономия, политически либерализъм, организация на работа
Идеи	сенсимонизъм
Повлиян	Жан Лерон д'Аламбер, Бенджамин Франклин, Огюстен Тиери
Повлиял	Огюст Конт, Бартелеми Анфантен, Шарл Фурие, Пиер-Жозеф Прудон, Луи Блан, Карл Маркс, Леон Халеви, Габриел Ламе, Беноа Пол Емил Клапейрон, Фрер Перейр, Южен Флаша, Стефан Мони
Анри дьо Сен-Симон в Общомедия

Главен обект на неговите изследвания става производителят, индустриал. С термина „индустриал“ Сен-Симон определя всички, които се трудят, творят и организират. За него индустриализмът може да се определи като обществено-историческа необходимост. Трябва напълно да се разгърнат силите на науката и развитието на производството. Той запазва частната собственост, стига да бъде ограничена и отменя привилегиите по рождение. Сен-Симон защитава трудовия народ, като го определя като най-страдащата класа.

Животът му е бил изпълнен с обрати и противоречия, поради което някои негови изследователи смятат, че той е изживял „четири живота“:

• живота на аристократа
• живота на интелектуалеца и санкюлота
• живота на мислителя
• посмъртния живот на Сен-Симон

Преимущества, недостатъци и управление на новия индустриален строй:

1. Преимущества:

• Производство на необходими и полезни вещи за благосъстоянието на всички хора.
• Разпределението на обществото е според труда, а собствениците на капитала получават полагащата им се печалба
• Ликвидиране на потисничеството и експлоатацията.
• Подобряване на живота на работническата класа.

2. Недостатъци:

• Сен-Симон критикува промишлениците, за това че пренебрегват своето превъзходство като класа като * се стремят да преминат в класата на аристократите.
• Банкерите дават кредити на правителствата като по този начин се удължава времето на подчинение на промишлената класа.

Основна цел на неговите изследвания: най-пълно подобряване на материалното и физическото съществуване на най-многобройната и най-бедната класа.

Сен-Симон умира на 19 май 1825 година.

По-известни негови произведения:

• Lettres d'un habitant de Genève à ses contemporains (1803, „Писма на един гражданин на Женева до неговите съвременници“)
  Писмо на един гражданин на Женева до неговите съвременници. София: Партиздат, 1972, 304 стр.
• L'Industrie (1816 – 1817, „Бегъл поглед върху политическата история на индустрията“)
• Le Politique (1819, „За общественото устройство“)
• L'Organisateur (1819 – 1820)
• Du système industriel (1822, „Промишлената система“)
• Catéchisme des industriels (1823 – 1824, „Катехизис на промишлениците“)
• Nouveau Christianisme (1825, „Новото християнство“)

• Янков, Георги. „Политологичната мисъл от древността до наши дни“, трето издание, УИ „Стопанство“, София, 2006, стр.155 – 162.