Рилска Преработка На „История Славянобългарска“

Съхранява се в Народна библиотека „Кирил и Методий“ под № 775.

Обхваща 88 листа с писмо размери 14X20 см. едър правилен нов полуустав с по 18 реда на страница. Заглавията в ръкописа са в червено, а числата с буквени цифри.

Това е първата преработка, а не препис на „История славянобългарска“, като със сигурност е установено че тази преработка има компилативен характер с История во кратце о болгарском народе словенском. Тази първа преработка става протограф на много нови преписи на вече преработения оригинален текст. На практика до излизането на печатния Царственик или история болгарская, това е алтернативна компилативна редакция на Паисиевата история.

Този ръкопис има като добавка списък на българските области и градове. Българското землище според преписвача от 20-те години на XIX век обхваща четири български области, а именно: Мизия, Тракия, Македония и Дардания, съответно с по: 33; 43; 37 и 21 града или общо 134 (реално 133) български града. Дардания била откъм венецианската страна, явно откъм т.нар. Албания Венета, Тракия била източната страна, Македония – южната, а Загорие, т.е. Мизия – северната българска страна. Явно преписвачът е ползвал стар източник за някои или за повече от тези му данни (поне от XVIII век), т.к. Венецианска република от 1797 г. няма. В този контекст добавката е особено ценно българско географско-етнографско описание непосредствено преди и по време на Наполеоновите войни, Първото сръбско въстание и последвалата Гръцка война за независимост.

Списъкът е направил впечатление и е публикуван първо от Найден Геров, а след него и от Марин Дринов.

• Всъщност изброените градове в Дардания са 20, а не 21.

• За дяловете на Българската земя

• М.Стоянов – Преписи на Паисиевата „История славянобългарска“. В: Сб. Паисий Хилендарски и неговата епоха. С., 1962 (573 – 575).

•   Портал „Македония“