Враца (стара паралелна форма Вратца) е най-големият град в Северозападна България с население от 49 569 души към 2022 г.
По данни на ГРАО към 15 декември 2023 г. в града живеят 55 438 души по настоящ адрес и 66 226 души по постоянен адрес. Административен и стопански център на едноименните община Враца и област Враца. Намира се на около 112 km северно от София, 125 km югоизточно от Видин и 40 km югоизточно от Монтана.
Враца | |
Панорамен изглед към града. | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 55 451 души (15 март 2024 г.) |
Землище | 212 km² |
Надм. височина | 344 m |
Пощ. код | 3000 |
Тел. код | 092 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 12259 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Враца Калин Каменов (ГЕРБ; 2015) |
Адрес на общината | |
ул. „Ст. Савов“ 6 obshtinavrbsbg.net | |
Уебсайт | https://www.vratza.bg/ |
Враца в Общомедия |
Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Най-известни сред тях са пещерата Леденика, водопадът Скакля и проходът Вратцата.
Във Враца се съхранява Рогозенското съкровище, което е най-голямото тракийско съкровище.
Ежегодно в града се провеждат Ботевите дни, чиято кулминация са митингът-заря на 1 юни, провеждан на площад „Христо Ботев“, както и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.
Девизът на Враца е „Град като Балкана – древен и млад“.
Град Враца е разположен в полите на Врачанската планина. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 m над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 m н.в., докато най-южните, по течението на Лева, са на 400 m н.в.
Враца има красива околност. От юг са сиво-виолетовите скали на Врачанската планина, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.
Градът се намира на 154 km от столицата София (през Ботевград), на 246 km от Пловдив, на 403 km от Варна и на 406 km от Бургас.
Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. Стръмните склонове на Стара планина отслабват влиянието на средиземноморските циклони и понякога създават условия за умерени и силни фьонови ветрове (топли ветрове, спускащи се от северните планински склонове). Заедно с възвишенията на Веслец и Милин камък се създават предпоставки за температурни инверсии, чести мъгли и преобладаващи северозападни ветрове. Зимата в града е студена, а лятото горещо. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли (22,2 °C), а с най-ниска – януари (-1,9 °C). Добре изразен е май/юнският максимум и февруарският минимум на валежите и влиянието на Стара планина. Броят на дните със снежна покривка е 55. Във Врачанската планина този брой е значително по-голям и снежната покривка обикновено достига 80 – 100 cm.
Климатични данни за град Враца | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Средни максимални температури (°C) | 1,9 | 4,8 | 9,6 | 16,8 | 21,6 | 25,4 | 28,1 | 28,4 | 24,2 | 17,3 | 10,1 | 4,5 | 16,1 |
Средни температури (°C) | −1,9 | 0,6 | 5 | 11,6 | 16,4 | 19,8 | 22,2 | 22 | 17,8 | 12 | 6,2 | 1 | 11,1 |
Средни минимални температури (°C) | −5,3 | −3,1 | 0,9 | 7 | 11,5 | 14,8 | 16,7 | 16,4 | 12,8 | 7,9 | 3,1 | −1,8 | 6,7 |
Средни месечни валежи (mm) | 48 | 41 | 52 | 71 | 112 | 106 | 78 | 61 | 59 | 65 | 62 | 54 | 809 |
Източник: Stringmeteo.com |
Град Враца е разделен на следните квартали:
|
|
Археолозите откриват присъствие на хора по тези места още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерените медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити говорят, че още от далечни времена местните рудари и леяри са превръщали в сечива подземните богатства на мина „Плакалница“. С тези сечива тракийското племе трибали е търсило плодородието на равнината и богатството на планината. С оръжията, изковани тук, трибалите се защитавали успешно от нашествията на илирийски и скитски племена. Може да се предполага, че в тракийските гробници, разкрити край Враца, са били погребани загиналите вождове на трибалите в защита на своите земи от нападенията на Филип II или на неговия син Александър Велики. Богатото съкровище в гробницата говори, че тук е цъфтяло голямо тракийско селище. Дори нещо повече – предполага се, че именно Враца е била столицата на трибалите.
Когато тук дошли римляните, те първо отправили поглед нагоре към планината – към медните мини. И свързали съдбата си с това богатство и с отвесните скали на пролома при река Лева, където изникнало римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали яка крепост при Вратцата над река Лева. Навярно посочената от Прокопий Кесарийски крепост „Валве“ (Βαλβαί), което на латински означава „двукрила врата“, е същата крепост при Вратцата.
Още около 6000 г. пр.н.е. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по-късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа Успоредно с това започва и развитието на медния рудодобив.
В периода около VI-VII век пр.н.е. на територията на днешна Враца започват да се заселват трибалите. Предполага се, че именно тук е била и тяхната столица. Трибалите били особено и войнствено племе. През 425 г. пр. Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип II. През 335 г. пр. Хр. воюват и срещу Александър Македонски и впоследствие стават негови съюзници.
Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища, изобщо откривани по българските земи, и най-голямото тракийско съкровище, а именно – Рогозенското съкровище. То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съда е била притежание на местен тракийски владетел от племето трибали. По някои от съдовете са гравирани различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял – общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа.
През VI—IV век пр. Хр. в околностите на Враца е съществувало голямото културно, икономическо и политическо средище Салдоцела, но през III век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни поражения от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр. са разорени от германското племе бастарни. През 29 г. пр. Хр. някои от местните тракийски владетели стават съюзници на римляните, за да укрепят личната си власт, но това като цяло отслабва съпротивителните сили на трибалите и съседните им мизи срещу римските нашественици. Не след дълго Марк Лициний Крас успява да ги победи, но настъпилата зима го кара да се върне в базата си в провинция Македония, като по пътя сердите му нанасят значителни загуби.
Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. За период от близо 400 г. Враца е част от Римската империя.
През периода на Средновековието градът носи името Вратица. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Селището има важно значение през Втората българска държава. Разширява територията си и се превръща в занаятчийски център, с развити стоково-парични отношения.
Според легендите, при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантоглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски.
В османски данъчен регистър от 1553 г., съхраняван в Ориенталския отдел на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София, градът се споменава под името Увраджа
Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на XIX столетие градът наброявал вече 2500 къщи.
Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански. Известно събитие е опитът да бъде премахнат гръцкият духовник Методи, направен от разярена тълпа през 1824 г. – един от опитите за създаване на новобългарска църква през възраждането.
Враца е и център на Трети революционен окръг по време на Априлското въстание, с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия, и малодушието на местните комитетски дейци.
Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Враца е първият свободен град в Северозападна България.
След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. С указ № 317 от 26.VI.1880 г. градът получава статут на околийски център. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство – най-старото научноизследователско учреждение в България в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание. През 1903 г. към Демонстративната бубарница е създадено първото в България училище по копринарство и тъкачница за копринени платове.
Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства – двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров. От моделите на самоукия майстор се заинтересувал и Хенри Форд, който го определя като „личност с европейски мащаб, ум и знания“.
Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.
В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.
На 30 септември 1923 година, след пожар във военен склад, засегнал и укрити от Съглашението боеприпаси, изгаря голяма част от града. Според някои данни 500 къщи са опожарени, разрушена е голяма част от чаршията. На 1 октомври 1923 година е обявен едномесечен траур.
Враца пострадва от бомбардировките по време на Втората световна война.
През 1966 година Враца е засегната от наводнение. По време на първомайския празник на труда се къса дигата на хвостохранилище „Мир“ (край южния край на с. Згориград) на оловно-цинковите мини „Плакалница“ във Врачанския балкан, вследствие на което Згориград и крайните югозападни квартали с центъра на Враца са залети от 450 000 м³ маса от вода, кал, камъни, дървета с отровни утайки от тежки метали и цианиди. Официално тогава се съобщава за 107 загинали, според по-късни оценки жертвите на наводнението са над 500, ранени са 2000 души, разрушени са над 150 къщи.
През 2003 г. торовият завод „Химко“ окончателно спира дейността си, както и голяма част от по-големите замърсители, с което рязко се подобрява екологичната обстановка в града. В тази нова среда, развитието на Враца като туристическа дестинация се превръща в един от основните приоритети на община Враца.
Численост на населението според преброяванията през годините:
|
Враца е на първо място по брой жители в Северозападна (50 666 души по данни от преброяването през 2021 г.) и на 17-о в България.
Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца. Общината има 23 населени места с общо население към 2021 г. от 61 742 жители.
Област Враца граничи на север с река Дунав, на запад – с област Монтана, на юг – със Софийска област, на изток – с област Ловеч и област Плевен. Има територия от 3600 km², (1/26 от територията на страната), от тях: земеделски земи 302 000 ha, горски площи 575 km², водни площи 67 km². Населението на областта е 152 813 души.
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2021 година:
Враца | |||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1887 | 1910 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 | 2011 | 2013 | 2016 | 2021 |
население | 11 323 | 15 250 | 16 177 | 19 620 | 26 582 | 39 091 | 61 134 | 75 451 | 75 518 | 69 423 | 63 260 | 61 562 | 61 011 | 60 692 | 57 771 | 53 570 | 50 666 |
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“ и Географски институт при БАН |
От демократичните промени през 1990 г. до днес (2012) град Враца е имал осем кметове. Първият от тях, Войслав Бубев, е временно назначен през 1990 г. и управлява града до свикването на първите демократични избори през 1991 след падането на комунизма. На тези избори за кмет на Враца е избран Чавдар Савов, който управлява града до 1995 г. Местните избори през 1995 г. са спечелени от Румен Стоманярски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС). На местните избори през 1999 г. Стоманярски е преизбран и печели на първи тур с 56% от гласовете срещу Милена Найденова (ОДС плюс). През 2003 г. Войслав Бубев (независим) печели изборите за кмет на втори тур с 60% срещу кандидата на БСП Румен Стоманярски. Бубев от своя страна не е преизбран, на следащите избори и през 2007 за кмет на Враца, с 54% от гласовете на втория тур е избран Тотю Младенов (ГЕРБ). След като Младенов е избран за министър на труда и социалната политика в кабинета на Бойко Борисов, на частичните местни избори през 2009 година за кмет на Враца е избран Костадин Шахов (ГЕРБ). Местните избори, проведени през 2011, са спечелени на втория тур с 52,94% от независимия кандидат Николай Иванов, който успява да се наложи пред кандидата на ГЕРБ Петя Аврамова. През 2015 година Калин Каменов (ГЕРБ) печели на балотаж срещу дотогавашния независим градоначалник Николай Иванов с малка разлика в процентите им.
Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Враца е съставено от градоначалник и общински съвет от 37 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени през 2023 година. Разпределение на местата в общинския съвет след последните избори от 26 октомври 2019 г.:
Партия | Изборен резултат | Получени гласове | Места |
---|---|---|---|
ГЕРБ | 16 | ||
Българска социалистическа партия | 5 | ||
МК „Български демократичен център“ | 4 | ||
МК „БАСТА“ | 3 | ||
Демократична България – Обединение | 2 | ||
ЗНС | 2 | ||
ВМРО | 2 | ||
СДС | 2 | ||
Независим | 1 | ||
– | – | – | - |
Емблемата на Враца е създадена след конкурс през 1967 година от художника Любен Орозов. Тя символизира прохода Вратцата, от който градът носи името си. От двете му страни, чрез два топографски триъгълника, са изобразени двете отвесни скали, между които се вие пътят на прохода. Възходящата и дадена в перспектива линия на пътя символизира подема и развитието на града. Зидовата корона символизира, че градът е бил крепост от най-древни времена. Цялото изображение е върху стилизиран старобългарски щит.
Девизът „Град като Балкана – древен и млад“ отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото понастоящем.
През 2009 г. Враца подписва спогодба за партньорство с немския град Франкфурт на Одер. Допълнително Враца е побратимен град със следните градове:
Във Враца са развити много отрасли на промишлеността: текстилна (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка, производство на безалкохолни напитки и др.), за строителни материали (цимент, клинкер, добив на скалнооблицовъчни материали от врачанското находище – варовик), мебелна, лека, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.
През 2022 година във Враца е открита производствена база на производителя на каучукови и пластмасови изделия „Теклас – България“.
Във Враца има най-различни по мащаб търговски обекти, вкл. и големи търговски центрове, хипермаркети и шоуруми.
Местните фирми с по-големи обекти са: магазин „Идея“, верига магазини „Финес“, книжарница „Офис Перфект“, книжарница „Хеликон“ и др.
В края на 2005 г. е открит и най-големият търговски център в града – „Суми“, разполагащ с близо 110 магазина, заведения и офиси.
Отрасълът „строителство“ генерира все по-високи приходи. За първите шест месеца на 2007 г. във Враца са издадени 144 разрешения за строеж. Цените на недвижимите имоти са средно-високи.
Във Враца функционират няколко институции в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро-инфо-център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище (на около 20 km от гр. Враца).
Северно от Враца се очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти.
Мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията също са в добро състояние. Равнището на безработица в община Враца към месец август 2007 г. е 6,5% (по-ниско от средното за страната).
Град Враца е пресечна точка на два (коридори 4 и 7) от паневропейските транспортни коридори. Географското ѝ положение придобива още по-голямо значение след като беше изграден Дунав мост 2 при Видин. В тази връзка държавата, посредством различни програми, предприе и планира мащабни инвестиции в шосейната и железопътна инфраструктура на региона. През 2005 г. е открита обновената 8-километрова отсечка от северния околовръстен път на Враца, а през 2013 г. е открита и останалата част от обходния път.
През 2006 г. започна и основна реконструкция на четирилентовия пътен участък от Враца до Мездра. За пътя Враца-Ботевград се предвижда модернизация в четирилентов път с технически параметри на скоростен път. От Враца до Оряхово също има добре изградена пътна инфраструктура.
През Враца минава главната 7-а жп линия (София-Видин), която е електрифицирана и удвоена на изток след гара Враца. В града има добре обособени пътническа и товарна гара. Редовните влакови линии включват няколко бързи София-Видин/Лом (като някои пътуват транзитно през Мездра-юг за София) и други пътнически и крайградски пътнически влакове от Берковица/Монтана/Бойчиновци/Видин/Лом за Мездра/София/Червен бряг/Плевен/Горна Оряховица. В железопътната инфраструктура също се предвиждат големи инвестиции. Проектирана е жп магистрала София-Видин с максимални скорости 120/160/200 km/h съответно за товарни /пътнически/ накланящи се влакове.
Враца се свързва с останалите населени места в страната посредством автобусен и железопътен транспорт. Има редовни автобусни линии до София, Плевен, Видин, Мездра, Монтана, Оряхово и др. Автогара Враца се намира между сградата на НАП и Централна жп гара Враца.
Враца е осигурен с добре функциониращ градски транспорт, състоящ се от тролейбуси закупени през 2020, автобуси и маршрутни микробуси, като и таксита. Сред най-големите таксиметрови компании са „Корект такси“, „Джет такси“ и „Престиж такси“.
Типично градски автобусни линии са 5, 2 и 50. Линиите, пътуващи до селата около Враца, също изпълняват функциите на градски транспорт. Това са линии 6 (за селата Паволче и Челопек), 8 (за с. Веслец), 10 (за с. Косталево), 13, 20 (за с. Згориград), 23А (за с. Лиляче), а също и автобусите от и за Мездра.
В близост до Враца се намира действащият и до днес Черепишки манастир „Успение Богородично“. Той е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.). Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.
Подземена болярска църква „Св. Никола“ от края на XVI век, в която е служил и проповядвал св. Софроний Врачански. Възстановена от врачанския общественик Христо Илиев и преоткрита от Врачанския митрополит Григорий и кмета на Враца Калин Каменов на 27 юли 2017 г. Храмът се намира в двора на църквата „Св. Николай Мирликийски“ зад площад „Христо Ботев“.
Здравеопазването във Враца, като общински и областен център, е добре застъпено от лечебни заведения с различен характер, като МБАЛ „Христо Ботев“, която е най-голямото лечебно заведение в Северозападна България. Тя е открита през 1888 г. в частна къща, разполагаща с 40 легла, разпределени в две отделения – мъжко и женско. По-късно тя е преименува на Първостепенна окръжна болница „Христо Ботев“, Враца с разкрити 900 легла, разпределени по профили. Болницата разполага с 375 легла и 642 души персонал. Към нея функционират 25 отделения.
В града функционират над 30 аптеки.
В града функционират 3 ясли и 17 детски градини.
Във Враца се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Регионален исторически музей, пещера Леденика и връх Околчица във Врачанска планина.
Регионалният исторически музей се намира в южната част на централния площад „Христо Ботев“. Сегашната сграда функционира от 1980 г. Музеят се състои от 9 зали и 3 къта. Една от най-интересните експозиции е на обиколилото почти целия свят Рогозенско съкровище. Това е най-голямото тракийско съкровище, намирано някога.
В музея се съхранява и най-древният човешки скелет, откриван в България. Предполага се, че е на възраст около 8000 години. Интерес за посетителите представляват и глинена плочка и дъна от съдове с пиктограмни знаци, определяни като „най-древната писменост в света“.
Залите в Регионалния исторически музей са обозначени по периоди и се състоят сътветно от:
Към Историческия музей функционират и два други комплекса – Етнографско-възрожденският комплекс „Софроний Врачански“ и Комплексът, посветен на Никола Войводов.
Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей – Враца е архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Включва три възрожденски къщи и училище „Възнесение“, намиращи се в съседство с православния храм-паметник „Свети Софроний епископ Врачански“, и представя традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачански регион от края на XIX до средата на XX век.
Къщата на един от най-заможните за времето си хора в Северозападна България, Димитраки Хаджитошев, съдържа възстановка на интериора на градска къща от средата на XIX век. Експозиция „Светът на детето“ от края на XIX и началото на XX век се помещава в къщата на Григория Найденов. В къщата на Иван Замбин са представени характерните за този край занаяти златарство, лозарство и винарство, бубарство и копринарство. От този период датира и експозицията в своеобразния музей на файтоните. Те са произведени в предприятието на видния врачански индустриалец Мито Орозов.
Комплексът се намира в подножието на Врачанската планина. До него се достига посредством стръмни каменни стъпала, както и обиколни алеи, които тръгват буквално от самия център на Враца. Най-интересните обекти в района са Туристическият дом, известен още като Хижата, както и паметникът на Вестителя на свободата.
Туристическия дом (Хижата) е строен през 1926 г. с доброволен труд на врачански туристи. През годините до наши дни той е служил за забавления, провеждане на общи събрания на туристическото дружество, за нощувка на туристи и други развлечения.
През 2005 г. Хижата е почти изпепелена при пожар, възникнал в едно от помещенията, използвано за механа. На 9 ноември 2006 г. (129-годишнината от освобождението на града от османска власт) сградата е открита отново след мащабна реконструкция. За възстановяването ѝ са осигурени средства от общината, както и от дарения на граждани на Враца. На единия от етажите е отворена сладкарница, а на другия е експонирана изложба с фотоси, подредена от БТС и Регионалния исторически музей, разказващи историята на врачанското туристическо движение.
В непосредствена близост до Хижата се намира паметникът на Вестителя на свободата. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба – сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. Освобождението на града. Паметникът е издигнат през 1967 г., като скулптор е Владимир Цветков, а архитект – Стойко Дончев.
На стотина метра зад паметника се издига висок белокаменен обелиск, на който са изписани имената на опълченците от Врачанско. Комплекс Вестителят е любимо място за разходка както на врачани, така и на всички гости на Враца. Оттам се разкрива чудесна гледка към по-голямата част от града и към красивата и величествена планина.
Кулата на Мешчиите е един от символите на Враца. Тя е по-голямата от двете запазени средновековни кули в центъра на града. Намира се в непосредствена близост до административната сграда на Община Враца.
Смята се, че кулата датира от XVI век. Имала е жилищно-отбранителен характер. Състои се от приземен етаж и три етажа за обитаване. В края на XIX век е била преустроена за часовникова кула. През 1953 година тук е открита първата експозиция на тогавашния Окръжен народен музей. През 2006 година кулата е реконструирана. Поставена е нова входна врата, монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление.
Куртпашовата кула е фортификационно средновековно съоръжение, по подобие на кулите донжон, която се е използвала като укрепено жилище на местен феодал. Тя датира от 17 век. Състои се от подземен, приземен и два допълнителни етажа, които са използвани за живеене. Куртпашовата кула е една от няколко подобни, съществували през турско време във Враца.
В края на 2011 г. стартират дейности по социализиране на кулата. Предвидените инициативи са свързани с обособяване на музеен бутик за продажба на сувенири (копия на музейните експонати) и оборудване на временни експозиционни пространства; музейният бутик ще бъде обособен на първия етаж; на втория етаж от сградата ще се представят временни експозиции; третият етаж ще бъде оборудван така, че даде възможност на посетителите да се снимат с дрехи от различни епохи.
Проходът Вратцата е рай за алпинисти и туристи. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров – над 400 m. Дори самата гледка към тях смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи. През прохода минава асфалтиран шосеен път за пещерата Леденика, ски писта Пършевица и планинското село Згориград. В района е изградено езеро с водни колела. На Вратцата ежегодно се провеждат републикански алпиниади. Няколко пъти Враца е била домакин и на международни състезания. На скалите са прокарани около 70 алпийски маршрута от всички категории на трудност. Скалният масив предлага на алпинистите огромно разнообразие от скални форми – големи надвеси и тавани, отвесни гладки плочи, цепнатини и комини с различни ширини, ръбове и вътрешни ъгли.
Пещерата Леденика е една от най-посещаваните пещери в България. Отворена е за посещение през цялата година. Намира се на 16 km от Враца. Изграден е асфалтов път, който преминава през прохода Вратцата, криволичи покрай скалите и горските масиви на Врачанската планина и достига до самия вход на пещерата. Леденика се намира на 830 m надморска височина. Тя е дълга 320 m и има 10 зали. Носи името си от първата зала, която зимно време става истински хладилник. Там температурата пада до минус 20 °C и се образува огромна ледена колона. Това е феномен, понеже в самата пещера температурата е постоянна и е около 8 – 16 °C. Влажността на въздуха е 92%. Леденика има едни от най-красивите зали и формирования – „Езерото на желанията“, „Проходът на грешниците“. Тук се намира и най-атрактивната пещерна зала на Балканите – „Концертната зала“. Тя е огромна, красива и с невероятна акустика, което е причина Врачанската филхармония често да изнася в нея симфонични концерти. Оттук по железни мостове се преминава през Малката и Голяма пропаст, през коридора „Завеските“ и се достига до „Бялата зала“. Най-високата точка в Леденика се нарича „Седмото небе“. Пещерата беше преоборудвана през последните години, така че осветлението, мостчетата, стълбите са изключително надеждни. Точно пред пещерата има добре поддържани поляни и места за пикник. Може да се наемат коне и да се направи прекрасна разходка в планината.
Водопадът Скакля е най-високият непостоянно течащ водопад в България и на Балканите. Водата се спуска от 141 m височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачанския Балкан, като уникалното е, че гледки към него се разкриват дори от самия център на Враца.
Водопадът Боров камък – преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. Създаден е туристически маршрут, наречен сполучливо „екологична пътека“. По ирония на съдбата нейното начало започва от мястото на злополучния флотационен утайник, станал причина за гибелта на над 300 врачани през 1966 г. Всеки, който иска да види красивия водопад „Боров камък“, може да използва Згориградската екопътека като най-добре избран маршрутен вариант. Трябва само да излезе от село Згориград и да тръгне по шосето за старата флотационна фабрика, да премине каменния мост, където се сливат двата притока на река Лева и да хване широката пътека вдясно от утайника. След около 15 минути равномерен ход ще стигне до тесен, прясно скован от букови трупи дървен мост. Преминавайки го, щастливият турист вече ще е стъпил на екопътеката, която ще го отведе под самия водопад. Подходящ за екстремно катерене по лед, когато замръзне.
Пещерата Понора е водна пещера, намираща се в близост до с. Чирен, на 15 km от гр. Враца. Една от най-големите водни пещери в България, с големи и просторни водни галерии, наситени с вторични пещерни образувания. Пещерата е дълга 3 km и 497 m и във всички галерии тече река. Главна посока на развитие е запад/северозапад. Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка. Накрая завършва с един подводен сифон, който е достъпен само за водолази.
Драматично-куклен театър Враца е основан на 27 август 1938 г. под името Врачански областен театър. На 9 октомври същата година театърът открива своя първи сезон с постановката „Пристанала“. През 1941 г. театърът се премества под покрива на най-модерната за времето си в Северозападна България читалищна сграда – тази на читалище „Развитие“. През 1948 г. театърът се преименува на Врачански народен театър, а през 1965 г. започва сезона с името Врачански драматичен театър. От юни 1978 г. театърът се пренася в новооткритата сграда Дворец на културата, където се намира. Той разполага с голям салон със 748 места, камерна зала със 100 места, куклена зала с 80 места и балетна зала със 70 места. От 2000 г. Драматичен театър и Държавен куклен театър са обединени в Драматично-куклен театър Враца. Трупата е съставена от 68 души, от които 25 художествено творчески състав и 43 административно-технически.
Младежкият дом в град Враца е първият младежки дом в България. Открит е през есента на 1968 година. През годините Младежкият дом се оформя като младежко пространство, предназначено за развитие и изява на творческите способности на младите хора. Сред проектите му са Международен младежки театрален фестивал „Време“; Регионален младежки фолклорен събор „Пръски от извора“; Национален ежегоден конкурс-рецитал за ботева поезия; „Rockalution“ – брейкденс турнири с международно участие; Национален турнир по спортни танци; Годишни награди за аматьорско изкуство „Опит за летене“; Турнир „Изгряващи звезди“ – за детски танцови двойки по спортни танци и др.
В източния и западния край на града функционират еко-увеселителни паркове, предлагащи различни атракции сред природата, като яздене на коне, стрелба с лък, пейнтбол и др.
Врачанския Балкан предлага добри възможности за спускане в пещери, походи по многобройните екопътеки, спускане с въже (рапел) по водопад.
Врачанският говор е цветист, с тънки нюанси и богат подтекст. Специфичното му омекотяване (сиренье, беганье, тумбенье, тупанье) го прави приятен, забавен и атрактивен. Характерни са смяната на ударенията, както и пропускането на „х“ навсякъде, където е възможно (ода, убаво, фащам, гледаа, дадоа).
Членната форма за мъжки род единствено число „о“ (гърбо, вместо гърба; врато, вместо врата; мъжо, вместо мъжа). Актьорът Краси Радков има основна заслуга в популяризирането на специфичния врачански говор. Чрез телевизионния си образ Гацо Бацов, той запознава българската публика с цветистите думи и изрази от Врачанско.
От врачанско идват много автентични рецепти, както и много традиционни ястия с общ или недоизяснен произход. В село Згориград (4 km южно от града) се провежда кулинарен събор, където се събират и оценяват многобройни вкусни рецепти.
Във Враца са родени и творили голям брой личности, получили национално признание за постиженията си. Най-известните сред тях са:
В град Враца са съсредоточени много спортни дейности с голям брой спортни клубове. Най-популярен от тях е футболния клуб Ботев. Въпреки че футболът е най-популярният спорт, водната топка, борбата, спортната стрелба и леката атлетика също имат дългогодишни традиции. В последните години добри постижения имат и врачанските клубове по автомоделизъм, кик бокс и таекуон-до
This article uses material from the Wikipedia Български article Враца, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.