Врачанска Планина: планина в България

Тази статия е за планината. За парка вижте Врачански Балкан (природен парк).

Врачанска планина
Изглед към северния склон на Врачанска планина
Местоположение на картата на България Координати: 43°07′59″ с. ш. 23°28′23″ и. д. / 43.133056° с. ш. 23.473056° и. д. 43.133056, 23.473056
Общи данни
Местоположение	България Област Враца област Монтана Софийска област
Част от	Стара планина
Най-висок връх	Бегличка могила
Надм. височина	1481,4 m
Подробна карта

Врачанска планина се издига в северната част на Западна Стара планина между Вършецката котловина на запад, Врачанското поле на североизток и Мездренската хълмиста област на изток. По така описаната разделителна линия преминава условната граница между Западна Стара планина на юг и Западния Предбалкан на север. На юг проломът на река Искър я отделя от планините Ржана и Голема, части от Стара планина, а на запад чрез Дружевската седловина (863 м н.в.) се свързва с планината Козница, също част от Стара планина.

Планината има форма на обърнат с върха си на югозапад равнобедрен триъгълник, с дължина на бедрата 20 на 22 km и дължина на основата – около 30 km. От дълбоките долини на реките Въртешница (Лева) и Черна (десни притоци на Ботуня) и Златица (ляв приток на Искър, вливаща се в него при с. Зверино) се разделя на три дяла: Беглички (на югозапад), Базовски (на изток) и Стрешерски (на северозапад). Най-високата точка е връх Бегличка могила (1481,4 m), разположен в средата на планината, при допира на трите дяла.

Върхове

Врачанската планина се дели на три дяла, наречени на имената на най-високите върхове: Беглички, Базовски и Стрешерски.

• Бегличкият дял обхваща най-голяма площ и заема югозападната част. Тук са върховете Бегличка могила, Пършевица, Соколец. Тази част е особено внушителна откъм Искърския пролом, откъдето се разкриват мощните скални формации от триаски и юрски варовици и пясъчници.
• В Базовския дял са върховете Базовска могила, Малкото бранище, Ланджовица, Светогорски камък, Орловец и най-високият връх Бук. Тук са и каменните върхове: Качуля, Камарата, Купена, Дългия зъбер и Околчица.
• Стрешерският дял е най-малък. Върхове: Стрешеро, Биволарски връх, Пешка, Генова могила, Остри връх.

Билото на планината е широко и платовидно осеяно с изобилие от карстови форми: валози, понори, пещери и безотточни долини. Склоновете ѝ на североизток и юг са стръмни, на места отвесни, осеяни със скални венци, сипеи и срутища. Формирана е върху Згориградската антиклинала, ограничена от североизток от дълбок разлом. Изградена е от триаски и юрски, дълбоко окарстени варовици, припокриващи палеозойската ядка на антиклиналата.

В непосредствена връзка с геоложкия строеж на планината са и находищата на оловно-цинкови руди в мина „Плакалница“ и черните въглища в западната ѝ част.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си трите реки Въртешница (Лева) и Черна (десни притоци на Ботуня) и Златица (ляв приток на Искър), разделящи я на три части.

Почвите са кафяви горски и рендзини.

Билото е заето предимно от пасища и отделни малки горички от бук, а склоновете са обрасли с редки гори и храсталаци от келяв габър и ксеротермни тревни формации. освен това в нея виреят над 80 редки, защитени или застрашени растителни видове, като влакнеста жълтуга, келереров кентрантус, снежно кокиче и др.

• Природен парк „Врачански Балкан“ – обхваща почти цялата територия на планината;
• Врачански карст – резерват

• Боров камък – защитена местност
• Веждата – защитена местност
• Връх Вола – защитена местност
• Лакатнишки скали – защитена местност

• Вратцата – природна забележителност
• Леденика – природна забележителност
• Новата пещера – природна забележителност
• Ритлите – природна забележителност
• Темната дупка – природна забележителност

Във вътрешността на планината са разположени 5 села: Горно Озирово, Згориград, Лютаджик, Паволче и Челопек, а по периферията ѝ: градовете Враца и Мездра и село Моравица (по североизточната периферия); Елисейна, Зверино, Крета, Лютиброд, Оплетня, Очиндол и Ребърково (по южната периферия – Искърски пролом); Горна Бела речка, Долна Бела речка и Миланово (по западния ѝ склон).

• Природен парк „Врачански Балкан“.
• Национален парк „Христо Ботев“ с паметника (35 m) на връх Околчица и лобното място на Христо Ботев в местността Йолковица на 20 май (2 юни) 1876 г.;
• Искърски пролом с неговите Лакатнишки скали, Ритлите и Черепишки скали;
• над 500 пещери, някои от които са измежду най-интересните в България: Леденика, Елата, Змеюва дупка, Калната пропаст;
• ждрелото на река Въртешница (Лева) Вратцата край Враца с най-високите (400 m) отвесни скали на Балканите;
• водопадът Врачанска скакля край Враца (зад хълма Калето), най-високият (141 m) непостоянно течащ водопад в България;
• останки от римска крепост „Калето“ край Враца;

Хижи

Във Врачанска планина се намират следните хижи:

• Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 119.
• Стара планина пътеводител

• Списък на планините в България

• Врачанска планина – Списък на пещерите.
• Снимки и пътепис с историческа информация от Природен Парк Врачански Балкан
• Снимки от Кобилини Стени и южната част на Врачанската Планина