Поема: литературна форма

Най-опростената характеристика на поемата е „повествование в стихове“. Основен компонент на жанра представлява достойно за описание събитие, в което участват характерни представители на някоя обществена среда.

Като жанр поемата има множество подвидове, които се определят най-вече на тематична основа: лирическа, сатирична, фантастична, историко-героична, романтична, философска, битова. Като поема може да се окачестви и романът в стихове.

Първоначално терминът „поема“ се е отнасял към произведения на митологическия, героическия или дидактическия епос.

Поемата е характерна за българския фолклор. Там най-разпространени видове са юнашката поема (напр. „Крали Марко намира брат си и сестра си“), хайдушка („Стоян и дружината му“), историческа („Погиването на цар Шишман“) и митическа („Лазар и Петкана“).

Като авторска творба поемата бързо се налага в новата българска литература (напр. „Хайдути“ от Христо Ботев и „Грамада“ от Иван Вазов).

Понеже поемата принадлежи към епоса, определението „епическа поема“ представлява тавтология.

Българското понятие „поема“ не е пълен синоним на английския термин „poem“. Английската дума означава „стихотворение“, докато българският термин означава конкретен вид стихотворна творба (именно повествование в стихове).