Лек Крайцер, 1931 Нин Хай

– „Микура“ (на японски: 御蔵), от юни 1944 г. – „Йошима“ (на японски: 五百島) е лек крайцер на ВМС на Китай. Впоследствие кораб на японския флот. Главен кораб на едноименния тип крайцери. Крайцерът е потопен от авиацията на Императорския флот по време на втората японо-китайска война; по-късно е изваден и възстановен за японския флот като ескортен съд. На 19 септември 1944 г. е торпилиран от подводница на ВМС на САЩ.

„Нин Хай“ 甯海 от 1938 г. – „Микура“ (на японски: 御蔵) от юни 1944 г. – „Йошима“ (на японски: 五百島)
Крайцерът „Нин Хай“ през 1932 г. във ВМС на Китай
Флаг	Тайван  Япония
Клас и тип	Лек крайцер от типа „Нин Хай“
Производител	Harima Zosensho в Аиои, Япония
Служба
Заложен	20 февруари 1931 г.
Спуснат на вода	10 октомври 1931 г.
Влиза в строй	1 септември 1932 г.
Потънал	потопен на 19 септември 1944 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Организация	Военноморски сили на Република Китай Императорски военноморски флот на Япония
Водоизместимост	2526 t (стандартна)
Дължина	109,7 m
Дължина между перпендикулярите	100,6 m
Дължина по водолинията	108,2 m
Ширина	11,9 m
Газене	4,04 m
Броня	пояс: 25 – 76 mm; палуба: 19 – 25 mm; кули ГК: 25 mm
Задвижване	3 парни машини; 4 водотръбни котли Kampon
Мощност	10 000 к.с. (7,5 МВт)
Движител	3 гребни винта
Скорост	23 възела (43 km/h)
Далечина на плаване	5000 морски мили при 12 възела ход; Запас гориво: 600 въглища, 110 t нефт
Екипаж	361 души
Кръстен в чест на	градска префектура в Китай
Въоръжение
Артилерия	3x2 140 mm;
Зенитна артилерия	6x1 76 mm; 6 x 40 mm; 10 x 7,62 mm картечници „Викерс“
Противолодъчно въоръжение	2 бомбомета; 9 дълбочинни бомби
Торпедно въоръжение	4x2 533-mm ТА
Самолети	2 хидроплана
„Нин Хай“ в Общомедия

Към края на 1920-те години крайцерските сили на ВМФ на Китай се състоят от четири бронепалубни крайцера построени в края на XIX век и два учебни крайцера, постъпили във флота в навечерието на Първата световна война (за крайцери също се считат и няколко канонерки). Приетата през 1929 г. от правителството на партията Гоминдан мащабна военноморска програма предполага включването в китайския флот на самолетоносач, два тежки и два леки крайцера. Фактически по финансови условия Китай може да води преговори за поръчка само на леки крайцери с намален тонаж. След преговори с корабостроителни компании от Великобритания, САЩ, Германия и Япония в края на 1930 г. е достигнато съглашение с японската фирма „Харима“. Независимо от напрегнатите отношения между Япония и Китай, крайцерът е завършен през 1932 г.

„Нин Хай“ е създаден по образец на японският експериментален лек крайцер „„Юбари““, , съвместяващ малки размери със силно въоръжение във малка водоизместимост (2526 тона). Както и на „Юбари“, на „Нин Хай “ има единн комин и троен електроизмерителен мост. Въоръжението е съпоставимо с това на съдове с по-голяма водоизместимост – шест 140-мм морски оръдия Тип 3 (три сдвоени установки), шест 76-мм морски оръдия Тип 41 и два сдвоени 533 мм торпедни апарата. Също така на кораба има неголям хангар за два хидросамолета тип Aichi AB-3 (един закупен от Япония, вторият е построен по чертежи в Китай). Катапулт няма на борда, запуска се осъществява с помощта на кран. Въпреки това, силовата установка на крайцера е слаба: три остарели вертикалн четирицилиндрови парни машини с тройно разширение (две работещи на въглища), даващи скорост от 22 възела. Прекомерната маса, също така, създава проблеми с устойчивостта на съда, вследствие на което той действа в крайбрежните води, атакувайки канонерки или други по-малки съдове.

„Нин Хай“ е заложен на стапелите на Harima в град Аиои на 20 февруари 1931 г., спуснат е на вода на 10 октомври 1931 г. Строителството е завършено окончателно на 30 юли 1932 г. Приет е в състава на ВМС на Китайската Република в качеството на флагмански кораб и остава такъв до влизането в експлоатация на крайцера „Пин Хай“ през април 1937 г. През май 1933 г. влиза за ремонт в Япония, през юни 1934 г. пристига за погребението на адмирал на Обединения флот на Япония Того Хейхачиро, а малко преди завръщането си в Китай отново влиза за ремонт.

Като един от най-силните надводни кораби на неголемия флот на Китайската Република, в началото на втората японо-китайска война „Нин Хай“ става обект на атаките на Императорския флот на Япония от момента второто Шанхайско сражение. На 23 септември 1937 г., по време на щурма на японците на крепостта Цзянъин, охраняваща участъка от реката Яндзъ при Нанкин японски бомбардировачи атакуват „Нин Хай“. Крайцерът оцелява след четири бомбови попадание, а „Пин Хай“, след попадения на осем бомби потъва. На 25 септември торпедоносци Yokosuka B3Y1 излитат от палубата на самолетоносача „Кага“ и от летища около Шанхай, извършват нападение на залива и с две попадения на торпеда отправят „Нин Хай“ към дъното. На 5 декември японците вземат потъналия съд под свой контрол.

Опит да се извади „Нин Хай“ е предприет през април 1938 г., обаче той завършва с неуспех, а двама водолази загиват. На 4 май съдът е изваден, корпусът е отбуксиран в Шанхай за ремонт. Изначално корабът е планирано да се предаде на нанкинското колаборационистско правителство, обаче впоследствие японците го оставят за себе си, отбуксирайки го в Сасебо, и на 11 юли същата година съда е превърнат на учебен кораб и кораб на бреговата отбрана „Микура“. От юли 1938 г. до декември 1943 г. корабът се намира в Сасебо и служи за плаваща казарма.

През декември 1943 г., във връзка с обострящата се подводна война от страна на съюзниците корабът „Микура“ е отбуксирван в доковете на „Харима“ и е преоборудван на кайбокан (кораб за съпровождение). На 1 юни 1944 г. е завършено доработването на съда, той се връща в Императорския флот на Япония под името Йошима На 10 юни е приписан към военноморския окръг на Йокосука. След учения във вътрешното Японско море корабът, от 22 до 31 юли, съпровожда транспортнеы конвой за Иво Джима, а на 26 юли се отклонява от торпедната атака на неизвестна субмарина. На 10 септември съда отплава от Йокосука за втора мисия по охрана на конвой, обаче на 19 септември е торпилиран от подводницата „Шад“ (USS Shad (SS-235)), получавайки три попадения, и потъва южно от Омаедзаки, на 85 морски мили (157 км) от остров Хатиджоджима. Изключен е от списъка на Императорския флот на 10 ноември 1944 г.

• David Brown. Warship Losses of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-914-X.
• Robert Cressman. The Official Chronology of the U.S. Navy in World War II. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 2005. ISBN 1-55750-149-1.
• Paul S. Dull. A Battle History of the Imperial Japanese Navy, 1941 – 1945. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1978. ISBN 0-87021-097-1.
• Hansgeorg Jentsura. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-893-X.
• Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese Cruisers of the Pacific War. Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-311-3.
• Toshio Tamura. The Chinese Light Cruisers Ning Hai and Ping Hai (1930 – 1936). Warship International, 1984. p. 118 – 131. (на английски)
• M.J. Whitley. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press. ISBN 1-55750-141-6.

• NING HAI light cruisers (1932 – 1937) ((en))
• Боевые действия подводных лодок США во второй мировой войне ((ru))
• IJN Ex-Chinese Class Light Cruisers ((en))
• 【建造簡史】 // CRIonline, 2004-08-26. Архивиран от оригинала на 2010-05-10. Посетен на 2022-12-22. (на китайски)
• Hiroshi Nishida. Materials of IJN // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2019-11-22.^{[неработеща препратка]}
• [1]
•   В Общомедия има медийни файлове относно Нин Хай (лек крайцер, 1931)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Иосима (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​