Калоферска планина е планина в Средна Стара планина, най-висок дял на Стара планина, в областите Габрово, Ловеч, Пловдив и Стара Загора, между Троянска планина и Шипченска планина.
По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина.
Калоферска планина | |
Връх Ботев гледан от запад, от връх Кафадикилди | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България Област Ловеч Област Пловдив Област Габрово област Стара Загора |
Част от | Стара планина |
Най-висок връх | Ботев |
Надм. височина | 2375,4 m |
Подробна карта | |
Калоферска планина се издига в централната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 km и максимална ширина до 20 km. На запад долините на реките Черни Осъм и Стара река и седловина, висока (1950 m) я отделят от Троянска планина, а на изток долините на реките Росица и Лешница (ляв приток на Тунджа) и Химитлийския (Ясенския) проход (1210 m) – от Шипченска планина. На север Новоселската и Кръвенишката котловини я отделят от планинския Черновръшки рид, част от Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към източната част на Карловската котловина и западната част на Казанлъшката котловина, а чрез планински праг Стражата, разположен между двете котловини се свързва със Сърнена Средна гора.
Билото на планината на запад е остро, а на изток широко и равно, издигнато над 2000 м н.в. Най-висока точка е връх Ботев (2375,4 m), разположен в централната ѝ част, който е и най-висока точка на цялата Стара планина:
Име | Кота (m) |
---|---|
Ботев | 2375,4 |
Малкият юмрук | 2340,3 |
Голям Кадемлия (Триглав) | 2276 |
Млечен чал | 2254,7 |
Жълтец | 2226,8 |
Параджика | 2209 |
Голям Купен | 2168,8 |
Юрушка грамада | 2136,2 |
Малък Купен | 2101 |
Голям Кръстец | 2034 |
Костенурката | 2034 |
Кочмара | 1997,6 |
Южните ѝ склонове обърнати към Карловската и Казанлъшката котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от река Тунджа и десните ѝ притоци Тъжа и Габровница и левите притоци на река Стряма – Стара река и Бяла река. Южното ѝ подножие е запълнено с големи наносни конуси. Северният склон е дълбоко разчеленен от реките Росица и Видима и техните начални притоци.
Калоферска планина има сложно геоложко устройство. Образувана е върху Централнобалканската антиклинала и Ботеввръшкия навлак. Северният склон е изграден от юрски варовици, пясъчници и мергели, а южният – от палеозойски кристалинни скали и гранити.
Почвите са сиви горски и планинско-ливадни.
Билото и високите части на южния склон са покрити с високопланинска тревна растителност и храсти. Във високопланинския район на Триглав расте еделвайс. Северните склонове над 700 – 800 м н.в. са обрасли с букови гори. Южните склонове в голямата си част са обезлесени и ерозирани, с отделни гори от бук, а в ниските части от горун, примесен с явор, шестил и храсталаци от келяв габър. В миналото са правеждани масови кампании за залесяване с иглолистни насаждения.
Калоферска планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Джендема“ и „Стенето“.
По южното подножие на планината са разположени градовете Карлово и Калофер и селата Васил Левски, Манолово и Тъжа, а по северното – град Априлци и селата Кръвеник, Табашка, Валевци и Угорелец.
В Калоферската планина се намират следните хижи:
Име | Надморска Височина (m) | Действаща | Места | Ток | Вода |
---|---|---|---|---|---|
„Васил Левски“ | 1450 | Да | 70 | Да | Да |
„Рай“ | 1430 | Да | 120 | Да | Да |
„Тъжа“ | 1520 | Да | 50 | Да | Да |
„Мазалат“ | 1520 | Да | 56 | Да | Да |
„Хубавец“ | 980 | Да | 50 | Да | Да |
„Балкански рози“ | 1156 | Да | 30 | Не | Да |
„Равнец“ | Да | Да | Да | ||
„Плевен“ | 1504 | Да | 180 | Да | Да |
„Видима“ | Да | Да | Да | ||
„Русалка“ | 1130 | Да | 40 | Да | Да |
„Соколна“ | 1350 | Да | 43 | Да | Да |
По цялото ѝ южно подножие, от град Карлово до село Габарево, на протежение от 34,5 km преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас.
През средната част на планината, през Русалийския проход, от Калофер до Априлци, преминава участък от третокласен път № 607 от Държавната пътна мрежа Калофер – Априлци – Драшкова поляна. В участъка от река Тунджа до хижа „Тъжа“ пътят не е изграден и представлява горски (полски) път.
This article uses material from the Wikipedia Български article Калоферска планина, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.