Боракс: химично съединение

Прахът от боракс е бял, съдържащ меки безцветни кристали, които са разтворими във вода. Обикновено под боракс се подразбира октахидратната форма на съединението, макар продаваният комерсиално боракс да е частично обезводнен.

Боракс
Имена
По IUPAC	Натриев тетраборат декахидрат
Други	Боракс декахидрат
Структура
Пространствена група	C2/c
Свойства
Формула	Na2B4O7·10H2O
Моларна маса	201,22 (безводен) 381,38 (декахидрат)
Плътност	2,4 g/cm3 (безводен) 1,73 g/cm3(декахидрат)
Точка на топене	743 °C (безводен) 75 °C (декахидрат)
Точка на кипене	1575 °C (безводен)
Парно налягане	0 Pa (20 °C)
Разтворимост във вода	31,7 g/L
Магнитна възприемчивост	−85,0·10−6 cm3/mol (безводен)
Показател на пречупване	1,447 (декахидрат)
Опасности
NFPA 704	0 1 0
Сродни съединения
Сродни аниони	натриев алуминат
Сродни катиони	литиев тетраборат
Идентификатори
CAS номер	1330-43-4, 1303-96-4
PubChem	11954323
ChemSpider	17339255
Номер на ЕК	215-540-4
KEGG	D03243
ChEBI	86222
ChEMBL	1076681
RTECS	VZ2275000
ATC	S01AX07
SMILES	[Na+].[Na+].O0B(O)O[B-]1(O)OB(O)O[B-]0(O)O1.O.O.O.O.O.O.O.O
InChI	1S/B4O7.2Na.10H2O/c5-1-7-3-9-2(6)10-4(8-1)11-3;;;;;;;;;;;;/h;;;10*1H2/q-2;2*+1;;;;;;;;;; 1/B4O7.2Na.10H2O/c5-1-7-3-9-2(6)10-4(8-1)11-3;;;;;;;;;;;;/h;;;10*1H2/q-2;2*+1;;;;;;;;;;
InChI ключ	CDMADVZSLOHIFP-UHFFFAOYSA-N CDMADVZSLOHIFP-UHFFFAOYAP
UNII	91MBZ8H3QO
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Боракс в Общомедия

Бораксът е съставка в много синтетични миещи вещества, козметични продукти и емайлови покрития. В биохимията се използва за направата на буферен разтвор. Освен това, намира приложение като фунгицид, инсектицид, огнезащитно вещество, флюс в металургията, защита от неутрони от радиоактивни източници, хранителна добавка (с Е-номер E285, използвана за консервиране), както и при производството на стъклена вата.

Бораксът е открит за пръв път в пресъхнали езерни корита в Тибет, откъдето е внесен по Пътя на коприната на Арабския полуостров през 8 век. Набира широка популярност през 19 век, когато започва да се добива в Долината на смъртта в САЩ.

Структура

Терминът боракс се използва често за редица тясно свързани минерали или химични съединения, които се различават по своето водно кристално съдържание:

• безводен натриев тетраборат, Na₂B₄O₇;
• натриев тетраборат пентахидрат, Na₂B₄O₇·5H₂O;
• натриев тетраборат декахидрат, Na₂B₄O₇·10H₂O, или октахидрат, Na₂B₄O₅(OH)₄·8H₂O.

От химична гледна точка, бораксът съдържа йона [B₄O₅(OH)₄]²⁻. В тази структура съществуват два четирикоординатни борни центъра и два трикоординатни борни центъра.

Взаимодействия

Бораксът се превръща лесно в борна киселина и други борати, които от своя страна също имат много приложения. Взаимодействието му със солна киселина за образуване на борна киселина е:

Na₂B₄O₇·10H₂O + 2 HCl → 4 B(OH)₃ + 2 NaCl + 5H₂O

Декахидратът е достатъчно стабилен, за да се използва като стандарт за титриметричен анализ. Когато боракс се постави в пламък, той приема жълто-зелен цвят.

Бораксът е много разтворим в етилен гликол, умерено разтворим в диетилен гликол и метанол и леко разтворим в ацетон. Слабо разтворим е в студена вода, но с повишаване на температурата на водата разтворимостта му се увеличава.

Декахидрат на Na₂B₄O₇ може да се получи от многобройните естествени минерали, съдържащи натриев тетраборат. Може да се получи и чрез реакция на натриев карбонат с борна киселина при нагряване и чрез пропускане на въглероден диоксид през разтвор на натриев метаборат.