Gnu General Public License

GPL гарантира на потребителите на компютърни програми следните права (още наричани „свободи“):

• Свободата да ползват програмата за каквато и да е цел;
• Свободата да изучават как работи програмата и да я променят (достъпът до изходния код е необходима предпоставка за това);
• Свободата да разпространяват копия;
• Свободата да подобряват програмата и да дават на обществото достъп до подобренията (достъпът до изходния код е необходима предпоставка за това).

Именно тези „свободи“ отличават GPL от лицензните договори на собственическия софтуер, които рядко гарантират на крайните потребители някакви други права, освен възможността да ползват програмния продукт (макар да е спорно дали на човек изобщо му трябва лиценз за това), и дори понякога ограничават дейности, които нормално са позволени от закона, като например обратното инженерство.

От друга страна, GPL се отличава и от някои още по-необвързващи договори, като лиценза на BSD. Главната разлика между тях се корени във факта, че GPL се опитва да гарантира запазването на гореспоменатите „свободи“ и в копията и продуктите, производни на оригиналния. Това се постига чрез механизма copyleft, измислен от Ричард Столман, който изисква програмите, произтичащи от GPL софтуер, също да бъдат лицензирани под GPL. Противно на това, договорите в стил BSD позволяват производните продукти да бъдат разпространявани под друг лиценз, включително и като собственически софтуер.

Според някои проучвания GPL е най-популярният договор за свободен софтуер и за софтуер с отворен код. През април 2004 г. 75% от общо 23479-те софтуерни проекта, записани във Freshmeat, както и 68% от проектите в SourceForge, са били лицензирани под GPL.

Много значими свободни продукти са лицензирани под GPL включително ядрото „Линукс“ и основният компилатор за Линукс GNU Compiler Collection (GCC). Други свободни продукти са лицензирани под повече от един лиценз като единия е GPL.

GPL е разработен от Ричард Столман през 1989 г. за програмите създадени като част от проекта ГНУ. Първоначалният вариант на GPL е базиран на унифициране на подобни лицензи използвани за ранните версии на GNU Emacs, GNU Debugger и GCC. Тези лицензи съдържат клаузи подобни на съвременния GPL, но са специфични за всяка от програмите и поради това несъвместими. Столман си поставя за цел да създаде лиценз, който да може да се използва за всеки продукт като по този начин различни проекти могат да споделят изходен код.

Някои специалисти смятат, че силната copyleft клауза на GPL е от съществено значение за успеха на Линукс. Тази клауза дава на програмистите, които допринасят към проекта гаранции, че от тяхната работа ще може да се възползва целият свят и също така, че ще остане свободен софтуер и няма да бъде експлоатирана от софтуерни компании, които не споделят нищо с обществото в замяна.

Версия 2 на лиценза е обявена през 1991.

Версия 3 е официално обявена на 29 юни 2007 г.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

• Ядрото Линукс и всичките базирани на него свободни операционни системи
• WordPress – свободна система за управление на съдържание, стояща зад почти 40% от интернет сайтовете
• Trisquel – напълно свободна ГНУ/Линукс-базирана операционна система
• УСУ – свободна ГНУ/Линукс дистрибуция (операционна система) за българи
• Parabola – свободна GNU/Linux базирана операционна система
• LibreOffice – свободна офис-програма (текстообработка, таблици, презентации...)
• Firefox – свободен браузър за ползване на интернет
• Thunderbird – свободен клиент за електронна поща
• Pidgin – свободен клиент за обмен на моментни съобщения
• GIMP – свободен софтуер за създаване и редактиране на изображения
• Inkscape – свободен софтуер за векторни (уголемяеми) SVG изображения
• Blender – свободен софтуер за компютърна анимация
• Tor – свободен софтуер за анонимен достъп до интернет
• Pretty Good Privacy – свободен софтуер за шифроване на съдържание

• GNU FDL – Лиценз за свободна документация на ГНУ
• GNU LGPL – GNU „лек“ общ публичен лиценз
• GNU AGPL – GNU общ публичен лиценз на Аферо

• Официалната страница на GNU.org за GPL
• History of the GPL
• Groklaw: GPL е лиценз, а не договор
• Microsoft коментира относно GPL
• GNU General Public License и коментари Архив на оригинала от 2006-01-09 в Wayback Machine. – Редактирано от Robert Chassell.
• Направете вашият софтуер GPL-съвместим. Или. (David A. Wheeler, 7 април 2004) – защо GPL-съвместимите лицензи са важни за здравината на проекта.
• „Към истински отворен код“ – статия относно това защо GPL е обвинен за твърде ограничаващ.
• John Koenig: Линукс GPL проилизащи в „Черупка“
• Патентовите рискове на софтуера с отворен код – обяснява лиценза в GPL
• NOVELL: GPL: Да разберем лиценза, който ръководи Линукс Архив на оригинала от 2008-10-06 в Wayback Machine. – Тази статия обяснява един възглед върху GPL с лесни термини, говори за статично и динамично свързване в GPL, както и дискутира защо компаниите като Майкрософт могат да се „страхуват“ от лиценза.
• GNU General Public License – оригинален вариант на английски
• Общ публичен лиценз на ГНУ (GNU GPL) – превод на български от Цвятко Йовчев
• Още един превод на български на GNU General Public Licence version 2 Архив на оригинала от 2003-12-04 в Wayback Machine. от Атанас Атанасов

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата GNU_General_Public_License в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​