1884: година

По света

 

• 1 февруари – Излиза първото издание на Оксфордски английски речник.
• 5 февруари – Основан е Футболен клуб Дарби Каунти.
• 7 март – Основана е Мадритската епархия.
• 13 март – Започва обсадата на Хартум, Судан, от махдистите на Мухаммад Ахмад. По това време, градът е под Британско владение.
• 22 април – Силно земетресение в Колчестър, Англия. Обявено е за най-разрушителното земетресение във Великобритания през последните 400 години, с малко човешки жертви.
• 5 юли – Германия обявява Камерун за своя колония.
• октомври – Международна конференция, проведена във Вашингтон, определя Гринуичкия меридиан за главен (нулев) меридиан.
• 2 ноември – Тимишоара, Румъния, е първият европейски град, по чийто улици е поставено електрическо осветление.
• 6 декември – Завършен е Вашингтонския монумент, един от символите на столицата на САЩ.
• Публикуван е романът „Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен.
• Основан е Футболен клуб Лестър Сити под името Лестър Фос.

В България

• 12 януари (31 декември 1883 стар стил) – Съставено е деветото правителство на България, начело с Драган Цанков.
• 11 юли (29 юни стар стил) – Съставено е десетото правителство на България, начело с Петко Каравелов.

 

• Ставре Гогов, български революционер
• Велимир Прелич, сръбски юрист
• Георги Ацев, български революционер
• Герман Лямадис, гръцки духовник
• 1 ноември – Владислав Алексиев, български юрист
• 1 януари – Хосе Пинеда, инспански футболист и треньор
• 15 януари – Георги Манев, български физик
• 18 януари – Павел Францалийски, български художник
• 19 януари – Георги Кьосеиванов, български политик
• 20 януари – Абрахам Мерит, американски писател
• 26 януари – Едуард Сапир, американски езиковед
• 28 януари – Йордан Пеев, български военен деец
• 30 януари – Божидар Здравков, български политик
• 31 януари – Теодор Хойс, 1-ви бундеспрезидент на Германия
• 20 февруари – Константин Константинеску, румънски държавник и генерал
• 24 февруари – Иван Абаджиев, български офицер
• 26 или 27 февруари – Костас Варналис, гръцки писател
• 16 март – Александър Беляев, руски писател
• 1 април – Георги Богровски, български политик
• 3 април – Иван Йончев, български поет
• 6 април – Михаил Доростолски и Червенски, български духовник
• 22 април – Ото Ранк, австрийски психоаналитик
• 8 май – Хари С. Труман, 33-ти президент на САЩ
• 15 май – Добри Терпешев, деец на БКП, партизанин, български държавник
• 20 май – Димо Кьорчев, български философ и политик
• 28 май – Константин Йоцу, румънски архитект
• 13 юни – Добри Божилов, български политик
• 27 юни – Гастон Башлар, френски философ и поет
• 7 юли – Лион Фойхтвангер, немски белетрист и драматург
• 9 юли – Михаил Бородин, руски дипломат
• 12 юли – Амедео Модиляни, италиански художник († 1920)
• 2 август – Ромуло Галегос, венецуелски писател и политик
• 15 август – Страшимир Кринчев, български писател, литературен и театрален критик
• 20 август – Цвятко Бобошевски, български политик
• 14 септември – Стоян Кантуров, български революционер
• 11 октомври – Елинор Рузвелт, първа дама на САЩ (1933 – 1945)
• 26 октомври – Антон Иванов, български партизанин
• 1 ноември – Анибале Бергонзоли, италиански офицер
• 1 декември – Александра Датска, Кралица на Великобритания, Императрица на Индия и Датска принцеса
• 2 декември – Яхия Кемал Беятлъ, турски поет и политик
• 5 декември – Александър Греков, български политик
• 20 декември – Хидеки Тоджо, японски военачалник и политик

• Иларион Ловчански, епископ Ловчански, първи екзарх Български
• 6 януари – Грегор Мендел, австрийски ботаник
• 19 март – Елиас Льонрот, финландски филолог
• 28 март – Леополд, херцог на Олбани, син на кралица Виктория (р. 1853)
• 12 май – Бедржих Сметана, чешки композитор
• 19 юни – Едуард Тотлебен, руски генерал
• 10 юли – Пол Чарлс Морфи, американски шахматист
• 10 юли – Пол Морфи, американски шахматист
• 18 юли – Фердинанд фон Хохщетер, австрийски геолог

• календара за тази година