Яздегерд I

Управлява през 399 – 420 г.

Яздегерд I
персийски владетел
Роден	IV век
Починал	421 г. Иран
Религия	Зороастризъм
Семейство
Баща	Шапур III
Братя/сестри	Бахрам IV
Деца	Бахрам V
Яздегерд I в Общомедия

 

Вероятно е син на Шапур III и брат на Бахрам IV, когото наследява след неговото убийство.

През своето управление Яздегерд I води мирна политика и установява религиозна толерантност, опитвайки се да намали доминацията на персийските магнати и зороастрийските маги върху монархията. Той е особено популярен сред християните и евреите, сред които е възхваляван като мъдър и милостив владетел.

През 409 г. Яздегерд I официално разрешава свободното изповядване на християнство, което започва да добива повече влияние в Персия. Това предизвиква гнева на зороастрийското жречество, което заклеймява Яздегерд I с прозвището Грешника или Отстъпника. В края на управлението му обаче отново започват гонения, породени от посегателствата на християнски фанатици срещу зороастрийски храмове.

Яздегерд I води мирна политика в съюз с Източната Римска империя. Император Аркадий обявява в завещанието си Яздегерд I за настойник на малолетния си син Теодосий II. Персийският владетел оправдава неговото доверие и се въздържа от военна конфронтация с римляните, отказвайки да се възполва от затрудненото им положение.

През 420 г. Яздегерд I умира при неясни обстоятелства, може би убит при заговор. Наследен е от неговия син Бахрам V.

• A. Shapur Shahbazi: Yazdegerd I. Encyclopaedia Iranica (2003)
• The History of al-Ṭabarī, Volume V, pp. 70 – 82 (translated by C. E. Bosworth), State University of New York Press (1999)
• The Sháhnáma of Firdausí, Vol. VI, pp. 371 – 411 (Done into English by Arthur George Warner and Edmond Warner), Kegan Paul, Trench, Trübner & Co. Ltd (1912)
• Rawlinson, George: The seven great monarchies of the ancient eastern world. Volume 3. Parthia; New Persia. New York: The Nottingham society (1875) Chapter XIII, pp. 385 – 392