Хилендарски Манастир

Той стои на четвърто място в йерархията на светогорските манастири. Включен е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Хилендарски манастир Μονή Χιλανδαρίου
Общ изглед
Местоположение в Света гора
Вид на храма	православен манастир
Страна	Гърция
Населено място	Света гора
Религия	Вселенска патриаршия
Епархия	ставропигиален
Изграждане	X век
Статут	паметник на ЮНЕСКО
Състояние	действащ мъжки манастир игумен Методий Маркович
Сайт	www.hilandar.org
Хилендарски манастир в Общомедия

 

Стари извори споменават за манастира още през X век, като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус, когото считат за негов основател и първи ктитор. Два века след това манастирът е обновен като обител от великия жупан Стефан Неманя (1159 – 1195 г.). Той идва в Света гора и през 1191 г. приема монашеството под името Сава. По-късно тук дошъл и неговият баща, който също се замонашил – под името Симеон. Двамата построяват седем параклиса, а с помощта на император Алексий III Ангел, техен роднина, който им издал хрисовул, основават на мястото на запустелия стар манастир „Хилендар“ обновена обител под същото име.

Наред със Зографския манастир и „Хилендар“ е тясно свързан с българската история. При падането на българските и сръбски земи под османска власт голям брой български монаси се заселват в него. През XVIII век той е щедро даряван от български търговци като хаджи Вълчо и др. След закриването на Печката патриаршия (1767) манастирът става почти изцяло български в продължение на повече от век. По тази причина Хилендар е средище на българското Възраждане. Много видни българи от това време го посещават или обитават: Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и други. Отец Паисий пише там своята История славянобългарска.

На Великден 1896 г. крал Александър Обренович посещава Хилендар. След като неговото правителство приема да изплати значителните дългове на манастира, през 1900 г. той се връща в сръбски ръце.

• 1938 – 1963 Михаил Матич
• 1963 – 1990 Никанор Савич.
• 1990 – 1992 Паисий Танасиевич.
• 1992 – 2010 Моисей Жаркович.
• 2010 – днес Методий Маркович.

В манастирската библиотека се пазят над 6000 ръкописа и повече от 30 000 старопечатни книги. Цялото манастирско богатство е обнародвано и периодично се издава специален сборник за изследване на старините му.

Сред множеството икони е запазена и една златна мозаична икона с лика на Света Богородица, която се счита за една от най-ценните в монашеската република.

• Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987
• Кирил Михайлович. Краткое описание святыя и преславныя лавры царския Хиландара. Буда, 1814.
• Богдановић, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978
• Живојновић, М. Историја Хиландара: Од основања манастира 1198. до 1335. године. Београд, 1998
• Ћоровић, Вл. Света Гора и Хиландар до шеснаестог века. Београд, 1985
• Фотић, А. Света Гора и Хиландар у Османском царству XV–XVII век. Београд, 2000
• Медаковић, Д. Манастир Хиландар у XVIII веку. – Хиландарски зборник, 3, 1974, 7 – 70
• Радић, Р. Хиландар у државној политици краљевине Србије и Југославије 1896 – 1970. Београд, 1998
• Суботић, Г. (ред.) Манастир Хиландар. Београд, 2008
• Петковић, Ср. Хиландар. 3. изд. Београд, 2008
• Турилов, А. А. Рассказы о чудотворных иконах монастыря Хиландарь в русской записи XVI в. – В: Турилов, А. А. От Кирилла Философа до Константина Костенецкого и Василия Софиянина: история и культура славян IX-XVII вв. Москва, 2011, 237 – 288
• Димитриjе Богданович, Деjан Медакович. Хиландар. Београд, 1978.