Френската кухня условно се разделя на три части: общо разпространена, областна и изискана френска кухня, пример за която е придворната кухня на френските крале.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Още в древността Париж е център на културната и икономическата дейност във Франция и като такъв дава начало на повечето френски майстори кулинари. Малките пазарчета в Париж стават едни от най-важните места за дистрибуция на храна и се управляват от гилдиите. От своя страна те са на подчинение на местната власт, както и на Френската корона.
Италианците пренасят във Франция готварското изкуство. Френските готвачи доразвиват и обогатяват своята кухня, използвайки големия асортимент от продукти и превръщайки я в най-добрата в света. Почти във всички кухни се срещат наименованията супа, сос, ордьовър, еклер, саварина, меню, галантин и др.
При френската средновековна кухня банкетите били често срещани в аристократичните среди. Приготвяли се многобройни блюда, които били сервирани по начин, наричан service en confusion или „всички едновременно“. Храната обикновено се ядяла с ръка, месото се режело на големи късове. Сосовете били много мазни и пикантни; били използвани и силно подправени горчици. Храненията често завършвали с т.нар. issue de table, което по-късно се превръща в част от съвременния десерт, състоящ се от бонбони, сирене и вино, овкусено с подправки. Външният вид бил високо ценен.
През 17-и и началото на 18 век се появява т.нар. haute cuisine или „висша кухня“. С началото на това течение се свързва прочутият готвач La Varenne, на когото се приписва и авторството на първата публикувана кулинарна книга във Франция. Книгата се състои от 2 раздела – един за месни ястия и друг за постни ястия. Тези рецепти слагат началото на промяната в стила на готвене от Средновековието към новите техники, целящи приготвянето на по-леки ястия.
Краят на 18-и и началото на 19 век е периодът на бурното развитие на френската кухня, слагащо край на гилдийната система. Така всеки кулинар можел да произвежда и продава какъвто кулинарен артикул желаел. По това време френската кухня става по-изтънчена, появяват се сосовете и суфлетата.
В средата на 19 век френските кулинари усвояват сервирането à la russe, при което блюдата се сервират поотделно. Типичното френско хранене се състои от топъл hors d'oeuvre (ордьовър) – или студен hors d'oeuvre за обяд, следван от супа, основно ястие, салата, сирене и десерт.
При французите е силно развито чувството, че за всяка храна съществува най-подходящото вино. Ястието се предхожда от аперитив (лека алкохолна напитка), след което може да последва дижестив (по-високо алкохолна напитка като коняк). Близката връзка между храната и виното визира еволюцията на великото кулинарно и винарско изкуство. Вероятно не е съвпадение, че най-големите кулинарни постижения във Франция се случват в най-добрите райони за отглеждане на грозде. В Бургундия, Бордо и Прованс виното в кулинарията има толкова голямо значение, колкото и като напитка.
В края на 19-и и началото на 20 век настъпва модернизация и „висшата кухня" се превръща в „националната кухня на Франция". Постепенно се оформя и съвременната структура на храненето. Начините на готвене имат за цел създаването на гарнитури, вече само допълващи вкуса и аромата на ястието, а не скриващи го както тежките сосове в миналото.
В началото на 20 век подобрената транспортна инфраструктура разпространява кулинарната революция във всичките региони на Франция и с течение на времето разпростиращото се изобилие осигурява месо на трапезата на всеки селянин. Постепенно туризмът запалва огъня на промяната във френската обществена кухня, тъй като готвачите в ресторантите са длъжни да задоволяват вкуса на разширяващата се в географски смисъл клиентела, състояща се от англичани, японци, американци, както и французи, търсещи нови кулинарни изживявания.
В средата на 20 век в кулинарния речник трайно се появява терминът „нова кухня" заедно с няколко нови принципа. На първо място се отрича сложността при готвенето. Намалява се времето за приготвяне на рибата, морските дарове, дивеча, телешкото месо и зеленчуците с цел да се запазят естествените им вкусови качества. Започват да се използват възможно най-пресните съставки и продукти, а менютата стават кратки и стегнати. Силните маринати за меса и гъстите брашнени сосове са изоставени в полза на пресни подправки, висококачествено масло, лимонов сок и оцет. Готвачите започват да обръщат внимание на специфичните особености на хранене на своите гости.
This article uses material from the Wikipedia Български article Френска кухня, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.